Аз съм единственият незрящ българин, покорил 8-ото чудо на света – там изпях “Девойко мари, хубава”, разказва мъжът
40-годишният Божидар Чергаров от Пазарджик преди 2 г. успял да открие биологичната си майка, но тя отказва да му каже кой е баща му. А той е амбициран да го намери. Това, че не вижда, че е бил изоставен в дом и после осиновен, сякаш го прави все по-силен.
“Бях е в четвърти клас, когато сложих очила за първи път, а в шести в час по история разбрах, че не виждам с дясното око.
Оттогава съм изтърпял 13 операции на очите”,
споделя той. Сега е много горд със себе си.
“Аз съм учител, спортист- състезател по шоудайн, масажист. Завърших със златен медал и първи по успех във випуска си в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” бакалавърска степен по специална педагогика – логопед
Имам и две магистратури – за ресурсен учител и за превантивна педагогика”, разказва мъжът.
Иска да докаже, че въпреки здравословните си проблеми човек може да осъществи мечтите си и да живее активно. Съдбата обаче го сблъсква с какво ли не.
В един момент даже искал да се самоубие
“Беше ми писнало. В началото на октомври 2022 г. останах без работа, нямах роднини, които да се
интересуват от мен, нито приятели. Реших се. И тогава сънувах майка си. Не биологичната, а тази, която ме е отгледала. Имам дарба – сънувам мои близки, сънувам мъртви, те ми казват неща, които после се оказват истина. Майка ми каза да не се самоубивам и да продължа напред”, споделя Божидар.
Двамата му осиновители вече са покойници – майка му си отишла преди 8 г., баща му – преди 4.
Разбрал, че не е “тяхно” дете, както често се случва, по най-нелепия начин. “Комшии” и “приятели – доброжелатели” ми казваха, че съм храненик и съм взет от социален дом. Питах родителите си, те не искаха да ми кажат истината. И аз някак си оставих този въпрос в миналото.
Преди 2 години обаче гледах предаване по телевизията, където две жени се намериха – едната в България, другата в Испания.
Казаха, че в социалните мрежи имало група от хора, които търсели своите близки. Така и аз се реших да търся и да открия истинските си родители”, припомня Божидар.
Като си взимал акта за раждане от общината,
успял да научи кой е номерът на делото за осиновяване
и телефонния номер на социалния работник, който е направил връзка между биологичната му майка и социалния дом.
“Разбрах, че майка ми живее в малко градче и се свързах с човек оттам. Той ми помогна да науча повече за семейството . Писах на брат ми и на майка в социалните мрежи, че нищо не искам от тях, нямам претенции, просто да се запознаем.
И на 13 април, на третата годишнина от смъртта на осиновителя ми, телефонът ми звъни.
Тя беше. Пита с каква цел я търся и пак обясних. И започнахме да си говорим често и дълго, да си разказваме. Родила ме е и ме оставила, защото баща не позволил да ме гледа. Година и половина по-късно се омъжила за друг.
Тя много неща ми разказа себе си, за брат ми и сестра ми – има две деца. Но отказа да ми каже кой е баща ми. Само разбрах, че и той е женен и има двама синове. Аз продължавам да го търся – били са гаджета през 1983 г.”, вълнува се Чергаров.
“От никого не искам нито пари, нито имоти или коли – продължава Божидар. – Искам само родителите ми да знаят, че ме има – да установим някакви отношения и занапред да си общуваме. Ако не искат- да са живи и здрави! Аз на никого в живота няма да се натрапя!”
Дори написал книга за търсенията си. Разказал историята си не за да го съжаляват, а “за да кажа на бъдещите майки, че не трябва да оставят децата си.
Защото даже да са осиновени, може и да нямат
щастливо детство
В детските си години сякаш съм живял в ада. Моите осиновители постоянно се караха, ставах свидетел на техните разправии и скандали. Аз обикновено бях в защита на майка си”, с тъга си спомня той. Рядко е получавал подаръци за Коледа и други празници, не помни да са ходили на семейни почивки.
Всъщност интереса си към литературата дължи ва втората си майка – детска учителка. “Много ми четеше – предимно разкази. Тя имаше голяма любов към книгите и ми я предаде и на мен. По едно време започнах сам да си измислям истории.
Първите ми стихове записах в един тефтер, после дойдоха разказите
и започнах да ги записвам на касетофона. Така се роди първата ми книга. Разказите как съм намерил майка си са във втората”, разказва Божидар.
От 5 месеца живее в Пловдив. Толкова много искал да започне нов живот, че дори си сменил телефона.
“Аз съм единственият незрящ българин, покорил Немрут – 8-ото чудо на света. Планината в южната ни съседка Турция е висока 2150 м. Изкачих я на 7 октомври 2017 г. в 2,22 ч. Горе на върха изпях “Девойко мари, хубава”, споделя Божидар.
Направил си ютюб канал. Там качва свои изпълнения и авторски песни в попфолк жанра. “Написал съм и няколко текста, за които тепърва ще създам музика и аранжимент и ще ги издам”, изрежда бъдещите си планове Божидар Чергаров.