84% от българските шофьори говорят или пишат по телефона по време на движение, отчете проучване

Осемдесет и четири процента от българските шофьори признават, че говорят или пишат по телефона по време на движение. Само 16 на сто отричат напълно да посягат към апарата, докато въртят волана. Това сочи проучване на Института за изследване на населението и човека към БАН и Съюза на българските автомобилисти, проведено през август и септември тази години с участието на 2356 шофьори от цялата страна с различни категории, възраст и стаж по пътищата.

Според Закона за движението по пътищата използването на мобилен телефон е нарушение, ако това се прави без устройство хендс фри (от англ. – свободни ръце). Глобата е 50 лева. Анкетата обаче показва, че само 28% от всички шофьори, които използват телефоните си, правят това с хендс фри. Останалите са нарушители, дори има една категория от 1%, които не само държат слушалката до ухото си, а и си чатят по време на движение.

Използването по телефона от хората зад волана е едно от няколко вида отвличане на вниманието, ставащи причина за настъпване на пътен инцидент. Сред тях са говоренето и обръщането на шофьора към другите пътници в автомобила, силните емоции и дори това, че мислите на водача са насочени другаде, посочи психологът доц. д-р Зорница Тоткова от БАН.
Разсейването обаче не е сред най-опасните причини за катастрофи според мнозинството от шофьори, показва изследването. 691 от анкетираните класират на първо място шофирането след употреба на алкохол и наркотици, 577 посочват агресивното поведение на пътя, 573-ма – неспазването на закона, 210 – лошото състояние на маркировката и знаците на пътя.

Въпреки че мнозина сочат сред опасните причини за катастрофи нарушенията на закона, 63% от анкетираните заявяват, че са склонни да карат с по-висока скорост от разрешената. Само 37% спазват ограниченията. “Бързаците” имат и своите оправдания – 29% от тях казват, че превишенията им на скоростта са много малки, а 22% – само извън населените места.
Запитани дали максималната скорост по българските магистрали трябва да бъде намалена от 140 км/ч на 130 км/ч, 1044 от шофьорите казват “да”, а 1294 държат на по-високото число.

Данните от изследването на БАН и СБА могат да помогнат на депутатите, ако не в това, поне в следващото 52-ро Народно събрание, ако изобщо стигнат до гледане на поправки в Закона за движение по пътищата.

По последни данни за 2024 г.

„Пътна полиция“: Понеделник,17 ч са най-смъртоносните ден и час по пътищата

Комисар Мария Ботева, заместник-началник на “Пътна полиция”

От 17 до 18 ч и от 19 до 20 ч в понеделник – това са двата часа и денят от седмицата, през които по българските пътища стават най-много катастрофи със загинали и ранени. Това сочат последните данни от 1 януари до 26 ноември 2024 г., съобщи вчера комисар Мария Ботева от “Пътна полиция”. Тя уточни, че през повечето години досега статистиката е отчитала предимно дните петък и неделя, но тенденцията започва да се променя, тъй като точно тогава нейните колеги излизат по пътищата и улиците и засилват проверките.

В двата фатални часа на понеделник са загинали по 10 души, а веднага след това идва денят четвъртък и 60-те минути от 17 до 18 часа, когато убитите при катастрофи са 9. Денят петък остава на трето място, но при него е характерно, че най-опасните часове са три с по 6-ма загинали и са в светлата част на деня – от 7 до 8 часа сутринта, от 13 до 14 ч по обед и от 15 до 16 ч следобед.

Иначе най-опасният часови интервал за целия период от началото на тази година е от 17 до 18 часа, като в тези 60 минути са станали 572 тежки катастрофи с 36 загинали и 721 ранени, посочи комисар Ботева.

Парадокс: 200 кървави сблъсъка повече, а убитите и ранените са по-малко

„Труд news“ пита: Защо няма регистър на тежките катастрофи в България?

Никой не анализира причините за ПТП

В един бъдещ регистър на тежките ПТП трябва да се записват всички данни за автомобилите, шофьорите и място, на което са се сблъскали.

Полицейската статистика през тази година продължава да отчита парадокс. Броят на тежките катастрофи от началото на годината към 26 ноември е 6566 и те са 204 повече от същия период на 2023 г. Но въпреки повечето кървави сблъсъци, загиналите са 432-ма – с 56 по-малко от миналата години, а ранените са 8269, с 31 по-малко. Към момента тези факти нямат обяснение. От КАТ казват само, че данните им са коректни, но все пак полицаите регистрират събитията в деня, в който са се случили и евентуално добавят починалите до 30 дни, или изваждат от бройката онези, за които е доказано, че има друга причина за смъртта, а не пътното произшествие.

Без отговор и вчера остана въпросът на “Труд news” не е ли крайно време да се създаде единен регистър на тежките катастрофи, в който да бъдат записвани най-подробни данни. В попълването на този регистър освен КАТ трябва да участват служби от министерството на транспорта, министерството на здравеопазването, по-точно структурите за спешна помощ.

Изобщо не се знае нито дали точно 8269 души, колкото са записали катаджиите в протоколите си като ранени, са получили медицинска помощ, нито какво се случило с тези 8269 ранени. Част от тях може да са били прегледани и пуснати да си ходят, но други да продължават да се лекуват, да са станали инвалиди и т. н. Автомобилната администрация записва всичко от годишния преглед на всяко моторно превозно средство. Когато то катастрофира обаче, никой не го интересува какви изгорели газове отделя, а какво е било състоянието на спирачната му система. Ако автомобилът или камионът е на възраст 20 или 25 години, някой гледал ли е дали има корозия, защото по един начин се деформират и убиват хора ламарините, когато са ръждясали и когато не са.

В един такъв регистър на тежките ПТП трябва да се записват и видът и марките, и стажът, и глобите – платени и неплатени, на шофьорите, състоянието на гумите – дали са зимни през лятото или летни през зимата, да се снима състоянието на настилката, околността и организацията на движението в този участък, да се приложат справки кога за последно там са монтирани мантинели, правена е маркировка и т. н. Докато няма такъв регистър и докато той не е публичен, в България ще продължават всички като папагали да повтарят едно и също – че водещите причини за катастрофи са алкохолът и наркотиците. И докато това се повтаря денонощно в транс, никой не си мърда пръста да изследва истинските причини за високата смъртност по пътищата. Ето затова България ще продължи на първите места по този показател в Европейския съюз.

Най-опасни остават пътищата в Пловдивска и Ловешка област

29 загинали по магистралите от началото на годината

244 тежки катастрофи с 29 загинали и 351 са станали по магистралите от началото на годината до 26 ноември. Броят е почти идентичен с данните към октомври м. г., когато катастрофите на магистратите са били 220, убитите 21 и ранените 337.

Най-много – 662 тежки ПТП, са станали на третокласните пътища в страната. Загинали са 63-ма души и 982-ма са били ранени. На пътищата от I клас катастрофите са по-малко като брой – 649, но при тях загиналите са 95, а ранените 944, сочи статистиката на КАТ. Това се дължи на факта, че сблъсъците са ставали при по-високи скорости.

Подобна е и картината в населените места – там са станали 4091 тежки катастрофи, със 134 загинали и 4667 ранени. Извън населените места катастрофите са по-малко – 2475, но понеже са с по-висока скорост, загиналите са 298 и ранените 3602-ма.
Първенството по загинали в населени места води София град с 29 убити, но и това е градът най-много жители в страната. Логично на второ място е Пловдив със 17 загинали, Русе 10, Бургас 9 и т. н. Извън населените места най-опасни са пътищата в областите Пловдив с 35 загинали и Ловеч – с 23-ма загинали.

Нискоемисионната зона в малкия ринг

Спират старите автомобили в София, глобите – по-скоро на хартия

Камерите снимат, актовете падат в съда

Схема: sofiabezemisii.bg

Старите, най-замърсяващи автомобили няма да могат да влизат в част от центъра на София от неделя, когато за втора поредна година в сила влиза Нискоемисионната зона. Тя засяга така наречения “Малък ринг” или карето, заключено между булевардите “Васил Левски”, “Патриарх Евтимий”, “Скобелев”, “Опълченска” и “Сливница”. Забраната освен за автомобилите от I екокатегория вече ще важи и за тези от II екокатегория.

Ограниченията са в сила от 1 декември до последния ден на февруари. И тази година обаче налагането на глоби вероятно няма да е достатъчно ефективно, тъй като събираемостта им е под въпрос. Столичната община вече има техническата възможност да засича нарушителите и ограниченията ще засегнат около 140 000 превозни средства, но връчването на глобите като процедура и възможността за обжалването ѝ след това остават неработещо решение.

Според разпоредбите, глобите за физически лица са между 50 и 200 лв., а за юридически – между 1000 и 2000 лв. В интервю за “Труд news” кметът на София Васил Терзиев обясни откъде идва спънката – “Работи системата за разпознаване. Това, което не работи, е ефективният механизъм за налагане на глоби. Отново заради законодателството, единствената санкция, която можем да наложим, е чрез акт. Докато в парламента не мине поправка, която да гласи, че нарушенията се наказват с фиш или друг инструмент, лесен за налагане и събираем, това ще бъде една от трудностите”.

trud.bg