Чета българските медии тая сутрин относно ситуацията в Сирия и гледам, че във всяка дописка (те са превод от чужди медии, разбира се) където се говори за „лидера на въоръжената опозиция“, „лидера на бунтовниците“ и т.н. все изскачат различни фамилии. Колкото дописки, толкова и лидери.
Не е добре тая работа, защото лидерът е само един, иначе той не е лидер. Поради това обикновено „лидерите“ почват да си мерят… брадите (в дадения случай) и който има по-дългата брада, той печели. Тези, които нямат бради, те са най-губещи.
За главата на най-брадатия лидер на опозицията – Джулани, американците дават 10 милиона долара, но никой не я взема тая глава, даже срещу 10 милиона долара. За главата на Осама бин Ладен САЩ даваха 50 милиона долара, което ще рече, че Джулани е само пет пъти по-безопасен от Осама, което е не само повод за успокоение, но и свидетелство, че цялата история е Пунта Мара и Шменти Капели.
48-часа след избухването на либералната демокрация в Сирия, брадати хора ограбиха Централната банка. Класика. Не че инфлацията дето ги чака ще остави нещо от тези пари, но пак си е щета.
Брадатите веднага подпукаха кюрдите, защото трябва да се изплаща инвестицията, направена от Анкара.
Американците бомбардират ИДИЛ, защото бомбардировките са им национален спорт, а пък и Обама каза, че носят вина за неговото създаване, сигурно изпитват угризения, знам ли.
Израел бомбардира каквото си иска и когато си поиска, защото има свещено право (дадено от американците) за това. Освен това си взе още малко сирийска земя. Кой ще му каже нещо?
Русия вече не бомбардира нищо в Сирия. За нея сега се коментира или лошо, или нищо. Лакмусът в случая ще бъдат базите й. Останат ли – тя е в играта. Изритат ли ги – провалила се е, каквото и да обясняват.
Впрочем над сирийското посолство в Москва вече се вее зеления байрак, а държавните агенции вместо „терористи“ пишат „въоръжена опозиция“. В света винаги е било така.
Чеченците бяха върли врагове, но сега умират за Русия в Украйна. Талибаните бяха върли врагове, но сега посрещат руски министри с червен килим. И обратното. Снощи Ердоган каза, че в света са останали двама лидери – той и Путин. Мисля, че Агент Доналд се е обидил.
В Сирия става същото, което се случи при избухването на либералната демокрация в Либия, Египет и Ирак. И Либия и Ирак вече не са единни държави, поделени са на анклави по етнически, по религиозен, по политически признак. В Египет се намесиха военните и стабилизираха нещата, Бог знае докога.
Тъй като винаги има неразбрали, да поясня, че изразът „либерална демокрация“ е употребен в сардоничен смисъл. Румънците вече разбират защо.
Георги Георгиев
Направихме много компромиси, ако тази седмица не се разберем, и другата няма да се разберем.…
Парите на хиляди българи потънаха във финансовата схема BETL. Компанията, която обещава лесна печалба, се…
„Сарафов ми иска имунитета за ареста на Борисов. Вие не разбрахте ли, че през страх…
24-годишната гимнастичка Боряна Калейн обяви край на състезателната си кариера в пост, публикуван в социалните…
Фолк изпълнителката Андреа поздрави индиректно Кубрат Пулев за победата му над Махмуд Чар в мач…
Този статус ще бъде дълъг и тежък за четене.Понеже темата на деня е Сирия, поствам…