Радев се щракна с Тръмп в Париж, обсъдили възможностите за край на войната в Украйна чрез дипломация / СНИМКИ

“С новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп обсъдихме войната в Украйна и възможностите за нейното най-бързо прекратяване с дипломатически средства.” Това написа президентът Радев във Фейсбук към снимка с Доналд Тръмп от Париж. Двамата се срещнаха по време на церемонията по откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“.

Вчера президента Радев заяви, че участието на президента Тръмп на церемонията в Париж е важен знак към Европа и очаква по най-бързия начин след като той сформира своята администрация, да предприеме и конкретни стъпки в интерес на стратегическото партньорство между САЩ и Европа.

Според Радев срещите на френския президент Еманюел Макрон с Тръмп и с украинския държавен глава Володимир Зеленски в Париж дават надежда, че макар и много закъсняло дипломацията най-сетне ще бъде припозната като основно средство за разрешаването на войната в Украйна.

“Както знаете, това което говоря от самото начало на войната в Украйна, след повече от 1 милион загинали и ранени, осакатени хора и една опустошена и разрушена държава, най-сетне започва да се случва. Дипломацията е единственият изход за прекратяването на военните действия. Няма военно решение на този конфликт и защо трябваше да стигаме дотук – да загинат 1 милион хора в сърцето на Европа и въпросът е кой ще плати тази цена”, заяви по-рано българският президент.

На церемонията по откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ присъстваха лидери от цял свят, но местата на българския президент и съпругата му Десислава Радева бяха точно зад това на новоизбраният президент Доналд Тръмп и френският президент Еманюел Макрон.

Събитието бе ознаменувано с тържествена церемония, продължила близо 3 часа, изпълнена с много символика и благодарност към всички, които допринесоха за сградата-символ на Франция.

Думата “Мерси” беше проектирана върху катедралата в самото начало на събитието в знак на благодарността на французите към международната общност и дарителите от цял свят.

Камбаните на катедралата забиха и архиепископът на Париж Лоран Улрих удари три пъти вратите на Нотр Дам с жезъла си, преди символично да отвори отново сградата в началото на тържествената церемония.

“Заставам пред вас, за да изразя благодарността на френската нация, нашата благодарност към всички онези, които спасиха, помогнаха и възстановиха катедралата“, каза президентът Еманюел Макрон.

“Тази вечер можем заедно да споделим радост и гордост. Да живее Нотр Дам дьо Пари, да живее Републиката и да живее Франция“, каза той.

Тържествената церемония се превърна в дипломатическо поле за разговори на най-високо ниво. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп се превърна в основна фигура, а Макрон успя да организира среща между него и украинския президент Володимир Зеленски в Елисейския дворец.

Преди да заеме мястото си в катедралата Тръмп се ръкува с британския принц Уилям и държавни и правителствени ръководители. Той седна до Макрон и съпругата на Макрон Бриджит на първия ред. Джил Байдън, съпругата на президента на САЩ Джо Байдън, седна от другата страна на Бриджит Макрон.

Някои от най-богатите хора в света също присъстваха. Най-богатият човек в света Илон Мъск, близък съветник в преходния екип на Тръмп, също присъства, както и най-богатият човек във Франция Бернар Арно. В “Нотр Дам“ бяха италианският премиер Джорджия Мелони и бившите френски президенти Франсоа Оланд и Никола Саркози.

Макрон, чиито позиции във Франция са разклатени от дълбока политическа криза, имаше шанса да забрави за малко тези неволи, посрещайки своите гости от цял свят. Събитието събра около 50 държавни и правителствени ръководители, сред които е и българският президент Румен Радев.

Националният химн на Франция “Марсилезата” прозвуча в края на церемонията. Макрон ще бъде домакин на Тръмп и държавни и правителствени ръководители на вечеря в президентския Елисейски дворец след церемонията.

Хиляди дърводелци, каменоделци и художници на стъклописи работиха денонощно в продължение на пет години, използвайки вековни методи, за да възстановят, поправят или заменят всичко, което е било унищожено или повредено.

860-годишната средновековна катедрала, която е сивол на Париж, а и на цяла Франция, бе реставрирана, с нов шпил и ребрен свод, нейните контрафорси и издълбани каменни гаргойли са върнати към предишната си слава, а белите каменни и златни декорации блестят по-ярко от всякога, пише Ройтерс.

Не така стояха нещата във вечерта на 15 април 2019 г. когато парижани и телевизионни зрители по целия свят наблюдаваха с ужас как кулата и покривът на катедралата се срутиха в бушуващия пожар, който застраши главните камбанарии и цялата структура.

Тогава катедралата избегна унищожаването благодарение на бързата намеса на парижката пожарна. Възстановяването започна с дарения на хора от целия свят, някои от които възлизаха на милиони евро и долари.

Толкова много пари се изляха за обновяването на катедралата от цял ​​свят – повече от 840 милиона евро (882 милиона долара), че френското правителство твърди, че все още има останали средства за по-нататъшни инвестиции в сградата.

“Планетата беше разтърсена в този ден“, каза френският президент Еманюел Макрон преди съботната церемония по откриването.

“Шокът от повторното отваряне ще бъде толкова силен, колкото този от пожара, но ще бъде шок, предизвикан от надеждата”, каза френският държавен глава.

, когато посрещне новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, британския принц Уилям и десетки държавни и правителствени ръководители, включително президента на Украйна Володимир Зеленски, на пищна церемонията по откриването.

“Нотр Дам” е нещо повече от парижки или френски паметник. Това е и универсален паметник”, каза историкът Дамиен Берн. “Това е забележителност, емблема, отправна точка, която дава увереност в един глобализиран свят, където всичко се развива постоянно,”, каза Берн, член на научния съвет за реставрацията на “Нотр Дам”.

Първият камък на катедралата е положен през 1163 г. и строителството продължава през по-голямата част от следващия век. Основна реставрация и допълнения са направени през ХVII и XVIII век.

Виктор Юго помага за превръщането на катедралата в символ както на Париж, така и на Франция, когато я използва за декор за своя роман от 1831 г. “Парижката Света Богородица”.

Квазимодо, главният герой, е изобразяван в холивудски филми, анимационна адаптация на Дисни и в мюзикъли.

Католическата църква очаква катедралата да посреща около 15 милиона посетители годишно.

Гласове