Наша ученичка събра погледите в Стокхолм. Обори теорията на голям световен учен

Ученичка в 12-и клас събра погледите в Стокхолм, представяйки научния си труд през декември, броени дни преди раздаването на Нобеловите награди. 

Александра Петкова обори теорията на Келвин за ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове. 

Тя е една от 20-те ученици от цял свят, които имаха възможност да представят изследванията си на Стокхолмския младежки научен семинар. Теорията работи десетилетия, но момичето доказва нов начин за обяснение, което ще е в полза на корабостроенето. Запознайте се с Александра Петкова. Тя е на 18 г. от София и е една от младите надежди на българската наука. Кога и как започва любовта и към физиката?

“От още съвсем малка съм се интересувала това как работят различни природни явления, например магнити. В 4-ти клас вече знаех, че искам да съм в НПМГ в паралелка с физика, а впоследствие да работя и уча това. Когато си играех с магнитите от хладилника на баба ми или когато съм редила камъчета, така че да се балансират… всички тези неща просто са интересни явления, които едно малко дете, според мен повечето малки деца забелязват и са им интересни. Но не продължават след това да се занимават с наука по-сериозно”, посочва Александра.

В продължение на 2 години усърдна работа тя успява да обори теорията на Келвин. “Не можех да повярвам малко или повече, че съм там, а другото, което беше интересно, е че имаше много хора, с които се запознах и си говорих с лауреати. Просто беше незабравимо”, разказва момичето.

Идеята да обори теорията на именития учен започва от друго състезание, което печели. “Четох повече статии по темата и видях, че има неясноти в това явление реших, че ще е хубаво, ако успея да ги разреша в крайна сметка и една теория. С експеримент и нещата се наредиха”, спомня си тя.

Александра не брои часовете, които прекарва в учене, защото физиката неусетно я увлича и спира да обръща внимание на времето.

“Не отделям някакво време всеки ден за това, а по-скоро има периоди на много интензивни усилия, да речем 2 седмици или една седмица преди някакъв краен срок както винаги и просто само това и единствено това правиш. Забравяш да ядеш, забравяш да спиш и в крайна сметка нещата се получават. Не е плод толкова на усилия по 1 час на ден”, казва още Александра.

Освен физиката, едно от хобитата на Александра е да рисува.

“Някои дни или месеци имам настроение за повече креативни занимания, отколкото за изследвания, но това е нормално. Някой път пък въобще нямам за нищо време да направя от училищни ангажименти или състезания. Но човек може да намери време, ако иска. Хобитата ми са част от това, с което си запълвам свободното време, не съм от хората, които просто ще лежат и ще си спят през свободното си време, иначе излизам понякога навън с приятели”, споделя тя.

Според нея, зад всяко голямо постижение стоят и много трудности.

“Когато правиш наука обикновено това, което се случва е, че работиш по дадена тема или се опитваш да си отговориш на някакъв въпрос в продължение на 2 седмици или месец даже. Когато не се получава имаш чувството, че не правиш нищо и нямаш никакъв напредък, а в действителност за няколко дни после всичко ти просветва и се нарежда. Така че е много непредсказуем процесът на истинския научен труд”, уточнява Алекс.

Въпреки че има възможност да учи където поиска, избира да продължи образованието си в България.

“Пътувала съм из много страни вече, но не мога да кажа, че се чувствам на място там. Малко е странно, защото имаш чувството, че всеки град е София, но леко по-различна”, разкрива тя.

В бъдеще Александра иска да се занимава сериозно с физика и математика с работа, която ѝ позволява да има достатъчно свободно време.

Стандарт