Историята на „кацналия“ самолет в софийския квартал „Дружба“ / СНИМКИ

В края на 80-те години на миналия век един „Ил-18“ каца на поляната пред блок 103 в столичния квартал Дружба.

Самолетът е бракуван от БГА „Балкан“ през 1985 година, като е имало план да бъде префасоноран на сладкарница. Започват да търсят място на бъдещото нестандартно заведение. Първоначално летищните власти смятат да е някъде в района на аерогарата, но така и не намират подходящо.

След като живущи от блока на ВВС в Дружба научават за екстравагантната идея предлагат самолетът да бъде откаран на поляната между блоковете 103 и 104.

Речено-сторено. Така в края на 80-те той си намира място между блоковете на летците и отговорните лица започват да се чудят какво да го правят. Самолетът стои като монумент, който да хваща окото на път за летището.
Минава известно време, идва демокрацията и самолетът остава на произвола на съдбата. В началото на 90-те е разграбен, а в средата на 90-те е и опожаряван няколко пъти. Превръща се в свърталище на наркомани, бездомници и квартални пиянки.
През 1997 г. става опасен, жителите в района се оплакват от контингента около него и общината решава да го премахне и даде за скрап.

В следващите редове може да прочетете спомени на едни дете за него, от началото на 90-те :

„Да, в Дружба-1 беше, ходил съм там само веднъж, през юли 1991 г. Влязох вътре, с помощта на указанията на местни хлапета, които ми показаха най-лесния начин и ми разказаха това-онова.
В корпуса нямаше нищо – всичко беше извадено, стърчаха само кабели и това, което не е могло да се издърпа – един празен цилиндър, като през около два метра, посредата, където би трябвало да е пода на пътническия салон, бяха останали напречни опори.

Държейки се за разни кабели, илюминатори без стъкло, стигнах до кабината, където също всичко беше изпочупено вандалски. Стъклата, които не бяха избити, бе опитвано да бъдат счупени отвътре, но са се оказали по-дебели и здрави от инструментие и силите на неандерталците..

Спомням си, че някои от хлапетата слизаха от самолета, като от двигателя се хващаха за лопатата на някое витло и се завъртаха надолу.

По спомени, тогава, когато го посетих, не беше изгорял все още.
Жалко за самолета… „
Наистина, жалко…

https://socbg.com