Кирил Петков пак заговори за баба си и ДС, настоява, че е била пратена в лагера в Белене

Съпредседателят на “Продължаваме промяната” (ПП) Кирил Петков за пореден път пресоли манджата за комунистическите репресии над членове на семейството му. Очаквано, на днешния 1 февруари – Деня на признателност и преклонение пред жертвите на комунистическия режим в България, бившият премиер припомни дежурния разказ за баба му Райна Петкова, отказала да бъде сътрудник на “Държавна сигурност”.

“Когато карат баба ми да стане сътрудник на “Държавна сигурност”, за да бъде информатор за нейните роднини, свързани с Никола Петков, тя казва: “Няма да работя за вашата служба, не само за вашата, за никоя. Ще покажа, че съм достойна българка с моя честен труд”. Изпращат я в Белене като ги транспортират с шлепове по Дунава, както тя ми е разказвала и после я преместват в трудовия лагер в с. “Ножарево”, написа Петков по-рано днес в социалната мрежа.

Лагерът в село Ножарево е считан за най-жестокия женски лагер през 70-те години. Но мантрата с Белене, където са били въдворявани само мъже, Петков върти периодично от 2021 г. насам. Тогава за пръв път, по време на среща със синдикалисти в “Мини Марица-изток”, отвори дума: “Моята бебе беше в Белене… едно време”.

Твърденията на Петков, че баба му Райна е била въдворена в най-секретния и най-дълго просъществувалия лагер за политически и идеологически противници на БКП през периода на тоталитарното управление в Белене, опроверга преди почти две години собствения му баща Петко Петков. 

Той получи достъп до досиетата на майка си и баща си, след което разказа в социалната мрежа:

“Вчера имах уникално преживяване. Прекарах четири часа в читалнята на комисията по досиетата. Имах възможността да разгледам досиетата на майка ми и баща ми. И двамата са били въдворени в трудовия лагер при село Ножарово. По-късно майка ми е била преместена в друг женски лагер. В папките бяха описани и разпитите, които са били провеждани.

Когато спрях да чета, имах чувството, че съм бил в машина на времето. Върнах се в годините между 1946 и 1960. Благодарен съм, че имах възможността да прочета и препотвърдя за себе си отново всички онези травмиращи събития, за които съм слушал от малък” (виж още долу).

Тогава той обеща, че след като получа копие от въпросните документи, ще намери къде и как да ги публикува. Изцяло нов дейтайли бе, че и дядото на Кирил Петков изобщо не е бил в Белене. Петко Петков обаче така и разказа подробности за причината родителите му да бъдат изпратени в Ножарово.

Бабата на Кирил Петков, Райна, има престой в концлагера “Ножарево”, а не в Белене, уточнява ПИК.