1. Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар;
2. Здравеопазването беше безплатно;
3. Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище;
4. На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
5. А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?;
6. Нямаше как да бъдеш безработен;
7. Нямаше работещи бедни;
8. Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
9. Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там;
10. И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
11. (Повече пари от за една нова кола.), а да пестиш от храна беше нечувано;
12. Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже;
13. Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита;
14. Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
15. Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
16. И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
17. Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
….това от по-горе вече не можем да го имаме…Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост. Нищо друго. И засега е само мечта.
.bgspomen.com