Той беше наричан българския Белмондо и беше истинска легенда в киното. Лъчезар Стоянов не просто играеше роли – той ги живееше. Каскадьор, актьор, чаровник, присъствието му на екрана беше запомнящо се, но зад кулисите съдбата му бе далеч по-мрачна.
Гений в киното, пленник в живота
С пронизващи зелени очи, гарвановочерна къдрава коса и мъжествена осанка, Стоянов имаше всичко, за да бъде обожаван от публиката. Но личният му живот бе хаос. Въпреки успехите си, той така и не откри щастието. Тежки напивания, скандали, разводи – един кръговрат, който го преследваше до самия край.
Алкохолът се превърна в негова утеха, но и в най-големия му враг. Колеги каскадьори и до днес говорят за него като за неповторима легенда, но зад звездния му ореол стоеше самота, която го изяждаше отвътре.
Кошмарният край на една звезда
Животът му приключва по ужасяващ начин. Тотално алкохолизиран, една сутрин е намерен пребит до смърт. Смята се, че е бил в компанията на клошари, с които е пиел. След сбиване, те го ограбват – взимат портфейла и скъпото му кожено яке, а самият той остава да агонизира в локва кръв.
Убийците му изчезват безследно. Следите им се губят и до днес.
От цирковото изкуство до голямото кино
Роден с талант, Стоянов завършва студията за циркови артисти във ВИТИЗ през 1965 г., а след това продължава обучението си в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. Кариерата му го отвежда в Драматичен театър „София“, но истинската му слава идва от киното.
Ролите, които ще останат завинаги
Стоянов оставя след себе си десетки емблематични филми, които публиката помни и до днес:
- Борис I
- По следите на капитан Грант
- Константин Философ
- Пътят към София
- Топло
- На всеки километър
- Осмият
- Сватбите на Йоан Асен
- Баща ми бояджията
- Сиромашко лято
И още много други, които го превърнаха в лице на българското кино.
Отиде си твърде рано
На 3 юни 1991 г., едва на 53 години, Лъчезар Стоянов напусна този свят. Един талант, угаснал трагично, но оставил незаличима следа в българското кино.
Блиц