Зелените са получили над 40 милиона, за да броят лешояди, соколи, орли, пеликани и гъски

Природозащитни организации в България са получили над 43 милиона лева за дейности, свързани с броене, опазване и разселване на застрашени птици. Това показват данни, публикувани в „Еко Новини“. Сред финансираните организации са „Зелени Балкани“, Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), WWF и фондация „Биоразнообразие“.

Финансирането идва основно от европейски програми и държавния бюджет, като включва проекти за защита на различни видове птици, включително черни лешояди, царски орли, соколи и червеногуши гъски. Въпреки мащабните финансови средства, критиците на тези програми поставят въпроса дали те водят до реални резултати в опазването на околната среда.

Финансиране за различни проекти

Сред основните финансирани проекти са:

• Зелени Балкани – Стара Загора
  • Проект: Броене и разселване на черни лешояди
  • Сума: 7,5 милиона лева
• Българско дружество за защита на птиците (БДЗП)
  • Проект: Опазване на царски орли от електропроводи
  • Сума: 7,8 милиона лева
  • Дейности: Монтиране на специални кацалки
• БДЗП и Зелени Балкани
  • Проект: План за защита на червеногушата гъска
  • Сума: 5,5 милиона лева
  • Допълнителни дейности: Закупуване на 1 000 декара крайбрежни земи за местообитания на гъските

Други проекти включват наблюдение на пеликани в Атанасовското езеро, броене на хищни птици и наблюдение на диви животни, като общата сума на отпуснатите средства възлиза на над 56 милиона лева до 2016 г.

Спор около финансирането

Според изнесените данни, средствата за тези проекти продължават да се увеличават през годините. Някои критици смятат, че средствата се усвояват непрозрачно и без конкретни резултати. В същото време, представители на природозащитните организации твърдят, че без тези проекти много застрашени видове биха изчезнали от територията на България.

Спорен момент е, че част от линковете към обществените поръчки и отчетите са били активни до встъпването в длъжност на министър Борислав Сандов и зам.-министър Тома Белев. След това част от информацията е премахната, което поражда съмнения за прозрачността на процеса.

Колко още средства са отпуснати от 2016 г. насам и какви са резултатите от тези проекти, предстои да стане ясно, ако бъдат предоставени нови данни по Закона за достъп до обществена информация.

Дунав мост