Осемте лъжи на майка ми, които ще помня цял живот

Майка ми не винаги казваше истината. Излъга ме само осем пъти и то във важни моменти от живота!

Историята започва с раждането ми. Роден съм в много бедно семейство. Бедно до такава степен, че нямахме достатъчно храна, да не говорим за нещо повече. В редки случаи имахме картофи у дома. Майка ми готвеше скромен обяд и винаги изсипваше своя дял в моята чиния с думите: “Яж, сине, аз не съм гладна”.

Това беше първата й лъжа

Когато малко поотраснах, майка ми, след приключване на домакинските задължения, отиваше на реката, която се намираше под нашата къща, с надеждата, че ще хване някоя риба, за да се храня здравословно и да се развивам като другите деца. Веднъж успя да улови цели две риби. Побърза да се прибере вкъщи, да сготви рибите и да ги сложи в чинията ми. Изядох едната риба, а майка ми ядеше това, което оставаше по костите. Виждайки това, сърцето ми затрепери. Другата риба, сложих в чинията й, а тя я върна в моята чиния, казвайки ми:

– Сине, изяж я, знаеш, че не обичам риба.

Това беше нейната втора лъжа

Времето минаваше и дойде денят, когато тръгнах на училище. Тъй като нямахме достатъчно пари за училище, майка ми отиде в магазин за дрехи и уреди със собственика да продава дрехи по къщите на богатите хора. В един студен и дъждовен ден, задържаха майка ми по-дълго време на работа. Чакайки я у дома, се притеснявах и отидох да я търся. Видях я как носи торбата с дрехи и чука по вратите на къщите. Аз я повиках: “Мамо, хайде. Отиваме вкъщи, твърде късно и студено е. Можеш да продължиш утре сутринта!

Тя се засмя и каза: “Сине, не съм уморена”.

Това беше нейната трета лъжа

Дойде денят, когато се полагаха училищните изпити. Въпреки че беше много горещо, майка ми искаше да дойде с мен в училище. Слънцето напичаше земята, а повърхността на пясъка излъчваше топлина. Влязох в училище, а тя ме чакаше в училищния двор. Когато изпитите приключиха, тя ме посрещна с топла майчина прегръдка, изпълнена с любов и милост. В ръката си държеше студен и прясно изцеден сок, който беше купила за мен. Когато започнах да го пия, се обърнах и я погледнах, по челото й се стичаха капки пот. Подадох й чашата и казах: “Майко, пий”, а тя каза:

“Сине, просто пий. Аз не съм жадна.“

Това беше нейната четвърта лъжа

След смъртта на баща ми, майка ми живееше тежко като вдовица. След като пое цялата отговорност за къщата, тя просто трябваше да се погрижи за всичко. Животът ставаше все по-труден и ние често гладувахме. До нас живееше чичо ми, иначе много добър човек. Той често ни даваше храна, за да облекчи глада ни. Когато видяха съседите колко страдаме и че нашето положение става непоносимо, посъветваха майка ми, която бе все още млада, да се омъжи за човек, който да ни помогне в живота.

Майка ми обаче отхвърли този съвет с думите: “Нямам нужда от любов”.

Това беше нейната пета лъжа

След като завърших университет, получих добре платена работа в една компания и реших сам да се грижа за къщата. Тъй като здравето на майка ми се влоши и не можеше да продава дрехи по домовете на богатите, тя започна да продава зеленчуци на пазара. Когато отказа да спре да работи, аз отделих част от заплатата ми и й я дадох, а тя отказа да приеме с думите:

“Пази сине твоите пари, аз имам достатъчно за себе си”.

Това беше нейната шеста лъжа

Независимо че имах работа, продължих образованието си и скоро завърших магистратура. Постигнах успех и доходите ми се увеличиха. Една компания ми предложи добра работа в централата си в Германия. Бях наистина щастлив и затова започнах да мечтая за нов и щастлив живот. След като заминах и се установих, повиках майка ми да живее с мен. Тя не искаше да ме притеснява и каза:

“Синко, не съм научена на удобен живот.”

Това беше нейната седма лъжа

С течение на времето майка ми остаряваше все повече и скоро се разболя от рак. В трудните моменти някой трябваше да й помогне. Какво можех да направя, когато мен и любимата ми майка ни деляха много държави? Оставих всичко и се върнах вкъщи. Сърцето ми се разкъсваше, защото тя беше изтощена и слаба. Това не беше майка ми, която познавах … Сълзи започнаха да се стичат по бузите ми, но тя и тогава се опита да ме утеши казвайки:

“Сине, не плачи, не чувствам болка”.

Това беше осмата й лъжа

След като промълви това, тя затвори очи и повече не ги отвори.

На всеки, който чувства благодатта на родителите си, препоръчвам:

Пазете тази благодат, преди да плачете за нейната загуба…

Източник: Лична драма