ДИКТАТУРА НА БЕЗИЗХОДИЦАТА

Политиците у нас произведоха диктатура. Хунта с вечни и нежни имена. След хунтата идват медиите. Медиите преработват диктатурата в константа, тоест произвеждат диктатура на безизходицата.

Борисов говори за правителството сякаш не той е на власт. Разказва колко е лошо. Разговорът за политика при властимащите е монолог безкрай, съдържащ само диагноза  колко е лошо положението. Разговорът на опозицията е същият разговор. Електоралния разговор се различава само по едно – с добавена псувня. 
Нови идеи или дори въпроси не могат да поникнат в мрака на едни и същи втръснали до повръщане хора, тиражирани от медиите. Проблемът ни вече е ментален, близо до диагноза, извън широката норма.

В тази диктатура на безизходицата, наложена от медии и политическа класа, се появяват деструктивни желания.

Първото деструктивно такова е бунт. Бунт и народен съд. За целта обаче трябва да има народ. И телеграфна пощенска станция, за да се координира бунт. Това са медиите. Те са запушени. Ако има народен бунт, той ще бъде разкрит и представен като криминално деяние. Но няма бунт. Нацията е сенилна и бунтът се превръща в преработена вербализация на лоши хрумвания.

Второто деструктивно желание е отмъщение. Хайдутуване. Официалната и мирна борба на човека срещу системата е запушена от медиите. Същата се насочва се към съда, където се губи енергията на възмездието. Наблюдавал съм го многo пъти – на българина, дори да му убият детето, той не търси логиката на загубата, умисъла, виновността и възмездието. И примирението е прието за добро възпитание.  Време се губи и в тази загуба на време изтлява възмездието. Заедно с това обаче всеки ощетен има ясно съзнание кое убива детето му. Примерно Корупцията. До тук добре. Но Корупцията има ясни имена. Защо не се назовават? Заради загубата на съзнание да уточняваме. Отмъщението обаче кога е било точна наука. Искам да отбележите един географски факт – за 35 години ние нямаме нито един пример на отмъщение и хайдутско възмездие. Просто факт.

Трето деструктивно желание има и то е със синдрома на дядо Иван. Като дойдат руснаците, (европрокуратурата, американците, дори турците) ще отмъстят за нас. Отвратително инфантилно,  наивно и подклаждащо междуособица. Личният ни и националният ни проблем е бил решен само един път по този начин. Историята няма да се повтори. Просто ще се задълбочат всякакви проблеми при такава квазинадежда. Но именно същата квазинадежда ни успокоява до сънна болест.

Четвъртото деструктивно желание явно е на път да се сбъдне. То е Божието решение от машината, което се свежда до публичното убийство на лидер. Или жертвено убийство на не-политик, невинен, самозапалил се или жертва на ПТП, което да емоционализира масите. Вероятното убийство (и желано вече такова ) ще е на политик. Запушването на системата е персонален проблем – някои хора преядоха с власт и влияние, масата не ги желае, но не може да се отърве от тях и инстинктивно се надява някой да ликвидира физически персонифицирания застой. Пускането на кръв реално решава много проблеми на изговарянето на диагнозата – вижте като пример публичните убийства досега и какво излиза след тях като информация – излизат неизговорените истини, които малко от малко ни придвижват към знание. И никога към решение.

Сред българите клокочи силни желанието някой да бъде убит. Те са като охлюви в горящата трева и не дефинират решения и натиск, а само пожелателно мислене с капацитета на дете. Бог ще дойде и ще отмъсти за нас. До това води диктатурата на безизходицата. Ако днешните властови фигури имаха капка акъл, те щяха да спрат поне фиктивно деянията си. Да се променят, да мимикрират. Но те също са в безисходица – лишаването от власт ще ги отведе на ешафода на общественото мнение. 
Трябва между другото да има е каже на днешните лидери, че те вече нямат екзистенциално решение за себе си. За тях е гарантирано срамно място в историята, стереотипизиране в образа на предателя и престъпника. Такъв ще е и краят им. Те ще бъдат лишени от исторически достойния край, дори и от такъв край като на Кадафи или други сатрапи.

Омагьосан кръг за всички. Но рано или късно ще се излезе от него – с някое от безумно звучащите по горе деструктивни реакции.