Проф. Николай Овчаров: Православието удържа пълна победа над католицизма над Гроба Господен

В края на Светлата седмица след отминалия Великден искам да разкажа още една история за най-великия християнски празник. Преди време проучвах древна ръкописна книга от библиотеката на Православната патриаршия в Йерусалим. Вниманието ми бе привлечено от бележка на славянски език, написана на последната й страница. След разчитането на текста изплуваха странни събития, станали преди три и половина века.

През 1676 г. роденият на Балканите монах Иларион посетил на Великден Божи гроб в църквата „Възкресение Господне” в Йерусалим. Тогава станало яростно спречкване, последвано от страшен „бой до смърт” между православни и католици. Любопитството ми бе събудено и аз тръгнах по дирите на историческите събития.

Кулминацията на Великденските празници в Йерусалим е приемането на Божествената светлина. Днес тя се обозначава с арабската дума Нур. Това е този огън, с който палим свещите си в нощта срещу големия празник. На Божи гроб обаче винаги се е смятало, че той идва свише. Мненията за неговият произход са различни. Те се колебаят от пълно отричане на Божественото начало и свързване с използване на леснозапалими вещества при контакт с кислород у рационалистите, до абсолютната вяра на дълбоко религиозните. Разногласията се появяват още в древни времена. Да се изяснят те помага един много подробен разказ, оставен в старинен ръкопис от руския игумен Даниил. Някъде между 1104 и 1108 г. той посещава Йерусалим на Великден и участва в приемането на Божествената светлина. Тогава руският духовник успява да вземе участие в приемането на Божествената светлина и оставя специална глава в своя пътепис по този случай.

Подготовката започва още от вечерта на Велики петък, когато Божият гроб се чисти и подрежда. После се запечатва и се гасят свещите и лампадите в цял Йерусалим. Когато игуменът Даниил пребивава в Светия град, той от десетина години е освободен от рицарите на Първия кръстоносен поход (1096-1099). Йерусалимски крал е Бодуен І, от когото руският духовник иска разрешение да постави кандило на гроба Господен. Даниил получава позволение да го сложи при краката на Иисус. По древно право до главата е гръцкото, а при гърдите е това на Великата лавра в Йерусалим, „Св. Сава”, и тези на другите тамошни православни манастири. През този период католиците са още на втори план и техните кандила са окачени далеч над гроба.

Вечерта на Велика събота около църквата „Възкресение Господне” се събира несметно множество народ от всички краища на света. Край храма е невероятна блъсканица и теснотия, мнозина се задушават в навалицата. Всички мълвят едничката фраза „Кирие елейсон!” (Господи помилуй!) и всеки се обръща към себе си с въпроса: „Господи, нима заради моите грехове Божествената светлина няма да слезе?” Точно в седем часа вечерта пристига крал Бодуен с воините си. Те проправят със сила път през гъстата тълпа. Уплашените богомолци бягат и се газят един друг. Кралят заема мястото си край Великия олтар, непосредствено срещу запечатаната гробница на Иисус. По същото време тече службата, водена заедно от православни и католически свещеници. Православните са над Христовия гроб, а католическият епископ е във Великия олтар.

Чудото става малко след девет часа. Внезапно над църквата минава черен облак и облива богомолците с проливен дъжд. Изведнъж от гробницата изгрява ярка светлина, от които тя започва да сияе в неземни отблясъци. Първата свещ е запалена за краля, откъдето огънят се разнася сред богомолците. Резултатите от съревнованието между католици и православни обаче стават ясни чак на другия ден, на Свето Възнесение. Едва тогава хората имат право да влязат при Божи гроб и да го целунат. Тогава православният ключар на гробницата се доближава до Даниил и му казва, че православните кандила са се запалили от Божествения огън първи, докато тези на католиците – след тях. Според правилата руският игумен може да вземе своето кандило едва в Свети вторник. Той отнася ценната реликва със себе си, за да я прибере в своята земя като „знамение от гроба Господен”.

Подробният разказ на игумен Даниил помага да се разбере и смисъла на бележката от 1676 г. За половин хилядолетие в света са се променили много неща. Някога мощната Византийска империя и балканските православни държави вече не съществуват. Католиците също са изживели своя апогей и Реформацията безжалостно атакува основите на папизма. Страстите са нажежени и на Великите празници в Йерусалим достигат кулминацията си.

Явно жестокото сбиване е станало в неделя, деня на Възнесението. Именно тогава се е разбрало кой е придобил пръв Божествената светлина – православни или католици. Впрочем последните са назовани в краткия текст „неблагословени” и явно не са получили Божието благоволение. Тази констатация дава право да се мисли, че именно те са предизвикали „боя до смърт”. Това никак не е било трудно предвид блъсканицата на изтощените от дългото бдение край Великата църква богомолци. А единствените оцелели думи от края на бележката са „Свети вторник” и очевидно показват деня, когато монах Иларион и другите православни духовници тържествуващо са прибрали своите кандила.

Така е било преди столетия, но как се случва Великден днес по Светите земи? Нашата видна изследователка на старобългарската литература д-р Климентина Иванова разказва интересен случай от великденската служба в Йерусалим. Две руски монахини, служещи в православен манастир в Австралия, й споделят следната история за посрещането на Божествената светлина в наши дни. Надпреварата край гроба на Христос започва още предишния ден. Както и преди столетия, представителите на различните християнски църкви се опитват да намерят по-добро място за своите кандила и свещи. Вътрешността и цялата околност на храма „Възкресение Господне” е претъпкана с народ. В различен част преди и около полунощ отгоре се спускат синкави светлинки, пълзящи бавно надолу. Отново съревнованието е чия свещ или кандило ще се запалят първи – на католиците, православните или арменците. Особено велика е радостта, ако противниците въобще не получат светлината. В такъв случай те ще трябва да вземат огъня от онзи, който го е добил. Това се приема като знак за върховенство на съответния християнски клон. Именно в тази наелектризирана обстановка се създават великолепни условия за конфликти.

24 часа