След днешното спиране на тока в половин Европа, човек няма как да не си зададе няколко „неудобни“ въпроса (ама от онези, дето не е прието да питаме)

След днешното спиране на тока в половин Европа, човек няма как да не си зададе няколко „неудобни“ въпроса (ама от онези, дето не е прието да питаме) :

1. Това с тока какво беше – авария, както ни казват, или добре планиран стрес тест? Някаква подготовка за „бедствия“, или просто проверка докъде ще стигне търпението на обикновения гражданин, преди да започне да хвърля телевизора през прозореца? Все пак, нали трябва да сме подготвени – не за живот, а за оцеляване.

2. Сещате ли се за оная дама с чантата – консерви, вода, ножче… Очевидно тя не е луда, а просто е минала инструктаж преди всички нас. Днес стана ясно, че тези „съвети“ не са за планински преходи, а за разходка до магазина, когато токът и системите решат да си вземат почивен ден.

3. А сега най-важното – разбрахте ли защо кешът е единственото, на което можем да разчитаме, когато светът “угасне”?

Докато плащате с телефона си и си мислите колко е удобно, някой забрави да ви каже, че без ток този телефон става просто огледалце за проверка дали паниката вече се е изписала на лицето ви.

Без ток няма карти, няма банкиране, няма „пейпас“. Само кешът не пита дали има интернет.

КАПИШ?

Лилия Божкова