След 75% изгаряния: Помните ли доброволеца Светослав?! Историята на младия герой от пожара в Сакар

Вярата и силната воля помогнаха на 20-годишния Светослав Димитров да се пребори за живота си след тежките изгаряния, които получи при гасенето на пожар в Сакар планина. Младият мъж разказа своята история в предаването „На Фокус” по NOVA, споделяйки преживяното от мига на инцидента до днес.

„Вярата ме държеше да не се откажа. Имаше момент, в който исках всичко да свърши. Това беше, когато се събудих в болницата. Нямах желание за абсолютно нищо”, сподели Светослав.

Трагедията се разиграва, докато младежът, заедно с други жители на селото, участва доброволно в борбата с огнената стихия. В продължение на два дни над 50 души от селото се борили с четири различни пожара, разчитайки само на четири водоноски и без подкрепа от пожарни автомобили.

„От нашето село всички жители помагаха в гасенето. Два дни се борихме да потушим огъня. В селото не бяха дошли пожарни автомобили, имаше четири водоноски, с които хората поливаха животните. Бяхме около 50 души срещу 3-4 пожара”, обяснява Светослав.

Последното, което младият мъж си спомня от инцидента, е как се намира върху цистерна и полива с вода, когато огънят внезапно го обгръща. Той успява да изпълзи от огъня, но получава 75% изгаряния по тялото и е настанен в Университетската болница „Свети Георги” в Пловдив в критично състояние.

Надеждата за възстановяване

По време на дългото лечение, Светослав разказва, че лекарите не му позволявали да чете писмата от децата от футболния отбор в Свиленград, където работи като треньор, за да не се влоши психическото му състояние.

„Всеки ден чаках да разбера, че тези хора ме чакат и че трябва да се боря за тях. Не исках да идват, за да не ме виждат в това състояние. Целият бях бинтован като мумия”, споделя младият треньор.

Предстоят му още няколко операции – на ръката и на врата. Светослав споделя, че ранната загуба на баща си го е научила да се бори сам, а след инцидента вярата му се е засилила още повече.

„Много млад загубих баща си, знаех, че трябва да се боря сам. След инцидента вярата ми се засили още повече. Като се събудих в болницата си спомнях ситуации, които не са се случили”, разказва Светослав.

Въпреки преживяната травма, младежът не се отказва от мечтите си. Той споделя, че най-голямото му желание е някой ден да стане треньор на „Левски“. „Няма нищо невъзможно в този живот”, завършва с оптимизъм Светослав.

Дунав мост