Вениамин започва бизнес с наследство от дядо си

Вениамин, чието име се превежда от иврит като „син на дясната ръка“, което пък в библейска интерпретация означава „син на щастието“, хвърли в оркестъра почитателките си. Победителят в „Като две капки вода“ напоследък споделяше в интервюта, че е соло, но според най-новата хипотеза изгряващата певица Елизабет Захариева е жената до него.  

Вениамин едва ли е спестил истината, за да запази възторга на фенките, които в крайна сметка му дадоха вота си. Той е мъж на честта и на вярата. „Вярата дава толкова необходимата вътрешна сила, която ми помага на сцената и когато имам въпроси към себе си. Тя ме крепи и стимулира“, споделя младият артист, който превзе шоуто на Халваджиян, след като натрупа опит в „Х фактор” и  “Гласът на България”. „Музиката идва от душата и сърцето, обичам я истински. Бизнесът е коренно различно нещо“, коментира той за всички, които наскоро останаха изненадани при новината за трите му печеливши заведения за гофрети и бъбъл питиета. 27-годишният чаровник притежава рядкото качество да комбинира предприемчивост и артистичност. Тръгва по конкурси още на 13-14, а на 16 вече пее по пиано барове. Първият му хонорар е 30 лева, от които харчи 20 за такси, за да стигне до дома си. Понякога се налага по няколко пъти да повтаря как се казва, но после бързо го запомнят – страхотен имитатор е. Справя се страхотно с Тони Стораро, може би затова го избира за първия образ в „Капките“. На 21 заминава на бригада в Щатите – истинският бургазлия, който е на „ти“ с вълните, заработва като спасител. Не се притеснява да пее и на площада в центъра на Анаполис, щата Мериленд. Толкова го харесват, че за два часа събира 500 долара. Със сладкарството се захваща след първия локдаун. “Участията спряха. Когато се замислих как да изкарам пари през пандемията, се сетих за онези места в чужбина, където предлагат точно определени лакомства. Станахме съдружници с приятел и четири месеца вършехме всичко сами“, връща лентата Вениамин. Но за да стартира, се налага да продаде наследени от дядо му микрофони, ценни антики. По някое време с авера си пробват и със солени продукти, но не им се получава. Сред търсените изкушения в сладкарниците им в София, Пловдив и Бургас, е  „Плодовият екстаз“ – боровинки, малини, ягоди, сладолед, шоколад, сметана. Момчетата имат и авторски постижения, защото Вениамин се увлича по кулинарията. Но му е важно не само да е вкусно, но и естетски изглеждащо. Междувременно става все по-популярен в социалните мрежи, но няма достатъчно самочувствие. Боен другар от обкръжението му изпраща имейл до Саня Армутлиева с линкове към отлични изпълнения на Вениамин и тя го кани в компанията си. Сред чудесните му парчета е “Как да спра да те обичам“ в тандем с Ева Пармакова. Маги Халваджиян пък го чува случайно, преди съвсем тенденциозно да го прослушат с Дони. Самият Вениамин оценява възможностите, които му дава животът, защото е преминал през трудности, заради които се заема с главната роля в семейство. Поне веднъж в месеца се прибира в Бургас, тъй като носи  морето в кръвта си.  

Образците му в поп музиката са Любо, Миро и Графа – за него българските артисти са по-важни от международните. Неслучайно най-голямото вълнение в „Капките“ изживява в образа на Емил Димитров – вдъхновението наистина му идва свише, забравя за себе си, а докато свири на пианото, адреналинът ескалира и Вениамин се слива в публиката. Признава, че тъкмо това е онова усещане, което не може да се сравни с нищо друго. Преди подобни моменти си казва „Боже, всичко е в твоите ръце, за да се случи това, което си решил да се случи“ и изпитва лекота и облекчение. Деликатната му душа клони към романтиката в изкуството и в битието. Но едва неотдавна успява да се абстрахира тотално от мненията и да неглижира негативизмите. Старае се да е доволен от себе си, макар че понякога е прекалено самокритичен. Наясно е, че сцената променя, но се опитва да загърби крайностите. Може би заради това не изпада в детайли по повод песента му „По-добър“, в която има лична история. Лаконично обяснява, че е родена в моментите, в които е осъзнал недостатъчното отдаване на човека до себе си.

Стандарт