Фейсбук драма се разигра в „Продължаваме промяната“ този следобед. Бившата говорителка на кабинета „Петков“ и депутат на ПП-ДБ Лена Бориславова изтри коментари на Явор Божанков под своя публикация и впоследствие го блокира.
Днешната драма в ПП-ДБ е подробно описана от Offnews.bg.
Преди часове Бориславова реагира на новината за оставката на Джевдет Чакъров като председател на ДПС и написа, че „малко са свободните“ и че това се вижда в поведението на Чакъров, както и „и детето му“.
„Свободата да гласуваш и действаш не от страх от наказателно преследване и въпреки опитите за такъв натиск – това е отличителна черта на депутатите от Продължаваме Промяната и Демократична България. Сарафов и неговите шефове нито ще ни уплашат, нито ще ни затворят устите“, написа тя.
ВИЖ ТУК:
Под тази нейна публикация Явор Божанков оставя два коментара. Единият е: „Наистина не разбирам защо ми триеш коментарите – думата ми беше за свободата да гласуваме по съвест“, а после и: „На твое място не бих говорил за свободата да гласуваме по съвест.“
И двата му коментара биват изтрити, а самият Божанков – блокиран от Лена Бориславова. Той се оплака от действията ѝ със собствен статус, в който заяви, че проблемът е в двойните стандарти, които според него демонстрира тя: „Толкова за свободата. Цената на свободата да гласуваш по съвест е висока – два пъти я платих. Затова ще кажа две думи по темата. Дори три. Проблемът на политическата система в България днес не е в силния Борисов и вездесъщия Пеевски. Проблемът е в нас. И решението – пак в нас.“
Ето какво написа Явор Божанков: „Проблемът се нарича двойни стандарти. Трудно можеш да атакуваш Борисов, че управлява с Пеевски, когато девет месеца си правил същото – с Борисов.
Миналата седмица възразихме срещу избора за КЗК. С железни аргументи против кандидата. Но ни припомниха, че по време на „сглобката“ същият човек е бил на висша ръководна длъжност. Много неприятно. “Ние имаме всички министри, те само един”. Тези, които родиха „сглобката“, така и не поеха отговорност.
След управлението ни поднесох извинение за промените в конституцията в частта „домова книга“. Гласувал съм за това. Дължах го. Свободният човек е свободен и да се извини, когато е сгрешил. „Пеевски е най-голямото зло“, казваме. На другия ден излиза комуникация между него и лидерите ни. Абсолютно неприемлива. Така разбираме, че онова зло се разглежда в светлината на мандата : ако е наш – търпимо е. „Аз само да ти благодаря.“ Ако не управляваме обаче – се не търпи.
Отговорност за тази комуникация… няма смисъл да го казвам. Ясно е. „НАП е бухалка“, твърдим. Същият НАП, със същото ръководство, беше ли бухалка само месеци преди да го кажем? Ние сме го назначили. Отново удряме на камък. Виновни – няма. Ние – или някои от нас – прилагат едни стандарти към всички други. Но никога към себе си. И това е голяма беда.
Доверието в нас ерозира. С реални електорални последствия. Последствията се изразяват в този лош кабинет, който днес ни управлява. Той буквално би взривил държавата преди 10 години. А днес е търпим. Болезнено е да си признаем защо. Когато BIRD публикуваха “неприятен” материал за нас, казахме, че изпълняват поръчка на Пеевски. Мафията ни атакува. Прочее, Денков и за моето гласуване по съвест (което уж е толкова важно) каза същото – че изпълнявам поръчка. На Пеевски. След това отново цитираме BIRD. Все едно нищо не е станало.
И Конституционният съд – когато отхвърли референдума на „Възраждане“, е веднъж добър. Когато отхвърли наш текст – лош. Когато се произнесе за манипулациите на изборите – пак добър. В това има нещо дълбоко погрешно. Да не кажа – несериозно.
През 2025 се събудихме в нов свят. И в този нов свят свободата – не само да гласуваш по съвест, а изобщо във всичките ѝ форми – е под риск. Борисов открито симпатизира на Орбан. Сходствата в манталитета са очевидни. Проруските и профашистки сили в България се ползват с протекция от…членове на ЕНП. ГЕРБ пазят имунитетите на Възраждане. Пеевски, като черна дупка, засмука цялото ДПС и вероятно половината ГЕРБ. Излишно е да се убеждаваме, накъде отива всичко това.
Световните процеси ерозират базови ценности. Международен ред и човешки права. За първи път рискът пред постигната относителна свобода в България е реален. И непосредствен. В западните демокрации, когато загубиш 50% от подкрепата си, поемаш отговорност. За да дадеш шанс. На общността си – да продължи. В тази национална и международна среда мисията на демократичната общност е да защитава свободата във всичките ѝ форми. Затова човек на първо място трябва да я разбира, свободата. Да я преживее. Да я прегърне с цялото си сърце.“