Колко далеч трябва да сте, за да оцелеете след ядрен взрив? ВИДЕО

През юли се навършват 80 години от опустошението на японските градове Хирошима и Нагасаки от ядрени атаки, като взривовете убиха над 200 000 души до края на годината и оставиха оцелелите с дългосрочни последици за здравето.
 
Атаките срещу Хирошима и Нагасаки са единствените случаи на използване на ядрени оръжия за военни цели до момента. За съжаление, към началото на 2025 г. в света все още има малко над 12 200 бойни глави. И така, какво би се случило, ако утре избухне ядрена война?

Не се паникьосвайте – това е само хипотетично. Но във видеото по-долу екипът от AsapSCIENCE анализира науката за ядрените бомби, за да предвиди каква е вероятността да оцелеете, пише Science Alert.

Няма ясен начин да се оцени въздействието на конкретна една-единствена ядрена бомба, казват изследователите, защото това зависи от много фактори, включително:

денят, в който е хвърлена бомбата;

време от денонощието;

географско местоположение на мястото на катастрофата;

мястото, където се случва експлозията – на земята или на сушата.

От друга страна, има някои предвидими етапи на експлозия на ядрена бомба, които могат да повлияят на вероятността за оцеляване.  Изследователи са създали видеоклип, който показва, че 35% от енергията на ядрена експлозия се освобождава като топлинно лъчение. Тъй като топлинното лъчение се разпространява приблизително със скоростта на светлината, първото нещо, което би ударило хората, би било проблясък от ослепителна светлина и топлина. За съжаление, самата светлина е достатъчна, за да причини мигновена слепота – обикновено тази загуба на зрение е временна и може да продължи само няколко минути.

Видеото на AsapSCIENCE разглежда бомба с мощност един мегатон, която е 80 пъти по-голяма от бомбата, взривена над Хирошима, но много по-малка от много съвременни ядрени оръжия. С бомба с такъв размер, хора на разстояние до 21 километра в ясен ден биха изпитали краткотрайна слепота, а хора на разстояние до 85 километра биха били временно слепи в ясна нощ.

За тези, които са най-близо до епицентъра на експлозията, топлината ще бъде истински проблем. Леки изгаряния от първа степен могат да се получат на разстояние до 11 километра, а изгаряния от трета степен – тези, които разрушават и образуват мехури по кожната тъкан – могат да засегнат всеки на разстояние до 8 километра. Изгарянията от трета степен, които покриват повече от 24 процента от тялото, вероятно ще бъдат фатални, освен ако хората не получат незабавна медицинска помощ.

Изследователите отбелязват, че тези разстояния варират и зависят не само от времето, но и от облеклото на хората. Например, белите дрехи могат да отразяват част от енергията на взрива, докато по-тъмните дрехи я абсорбират. Това обаче едва ли ще има голямо значение за онези, които нямат късмета и са близо до взрива.

Смята се, че самият център на ядрена експлозия с мощност 1 мегатон може да достигне температури близо до 100 милиона градуса по Целзий – около пет пъти по-горещи от тези на слънцето. Това би било повече от достатъчно, за да редуцира мигновено човешкото тяло до най-основните му елементи, като например въглерод.

Това обаче не са единствените ефекти, които трябва да се вземат предвид. Взривът от ядрена експлозия също така изтласква въздуха далеч от мястото на взрива, създавайки внезапни промени във въздушното налягане, които могат да смажат предмети и да съборят сгради.

Например, в радиус от 6 километра от бомба с мощност 1 мегатон, взривните вълни биха създали сила от 180 метрични тона върху стените на всички двуетажни сгради и скорост на вятъра от 255 километра в час. В радиус от 1 километър пиковото налягане е четири пъти по-голямо и скоростта на вятъра може да достигне 756 километра в час. Хората технически биха могли да издържат на това налягане, но повечето биха били убити от падащи сгради. Дори ако хората някак си успеят да оцелеят след всичко това, все пак може да се получи тежко радиационно отравяне.

Експлозиите, които опустошиха Хирошима и Нагасаки, бяха въздушни взривове, като всяка експлозия се случи на стотици метри над всеки град. Ако детонациите бяха станали на нивото на земята, материалът на повърхността може би щеше да е бил силно облъчен, докато е бил изхвърлен високо в атмосферата.

AsapSCIENCE засяга последиците от този „ядрен отпадък“ във видеото си по-горе, но продължаващите ефекти върху планетата са по-дълготрайни, отколкото може би очаквате. Например, симулационно проучване, публикувано през 2019 г., установи, че ядрена война между Съединените щати и Русия би потопила Земята в ядрена зима в рамките на няколко дни, поради нивата на дим и сажди, изпуснати в атмосферата.

Знаем също, че радиоактивните частици могат да пътуват на забележителни далечни разстояния; скорошно проучване установи, че остатъци от радиоактивен въглерод от тестовете на ядрени бомби по време на Студената война са открити чак в Марианската падина, най-дълбоката точка на световните океани.

Отново, всичко това е хипотетично – съществуват международни договори за спиране на разпространението и употребата на ядрени оръжия, така че се надяваме, че никога няма да ви се наложи да знаете тази информация в действителност.

Глас нюз бг