Не пипайте хора над петдесет. Сериозно. Това не е просто поколение – това е отделна форма на оцеляване. Твърди като хляб / стар, престоял една седмица / и бързи като бабини пантофи, летящи към вас с прецизността на бумеранг.
На петгодишна възраст те вече можеха да разчетат настроението на майка си по тракането на тенджера на котлона.
На седем имаха ключ на шнур и инструкции: Вечерята е в хладилника, затопли я, но не си лягай.
На девет правеха яйца на очи и пържени картофи без рецепта.
На десет знаеха как да спрат водата и да избягат от кучето на съседа с кофа на главата. От сутрин до вечер на улицата.
Без телефони. Вместо Wi-Fi, точен маршрут: пръчка, ластик, река и вкъщи в тъмното с колене, които приличаха на военна карта.
И един ден оцеляха.
Те ядяха хляб със захар и масло, циганска баница и пиеха вода от градински маркуч – с микробиом, на който всяко кисело мляко би завидяло.
Нямаха алергии. А ако имаха, мълчаха.
Те знаят петнадесет начина за премахване на петната от трева, мазнини, кръв, блато и мастило / защото трябваше да се приберат чисти /
И това не е всичко. Преживявали са:
транзисторно радио, черно-бял телевизор,
грамофон, магнетофони с ролки и касети,
CD-та и дискмени, а сега – държат хиляди песни в джобовете си… и им липсва шума на касета, превъртана с молив.
И след като получиха шофьорска книжка, прекосиха цялата страна с Жигули – без хотели, климатик и GPS. Само с пътна карта, където цялата страна е на една страница. И стигнаха до там, където трябва.
Без Google. С усмивка. И сандвич със сирене в багажника.
Това е последното поколение, което помни свят без интернет, без комуникация, без постоянно безпокойство за заряда на батерията.
Те знаят разликата между стационарен телефон и такъв, окачен на кабел в коридора. Имаха тетрадки с рецепти, а не с приложения. И сами си спомняха за рождените дни.
Това са хора, които оправят всичко с изолирбанд, кламер и клещи.
Имаха един канал по телевизията – и не се отегчаваха, знаеха, че „жълти страници“ не са листа, а телефонен указател и вярваха, че ако не вдигнеш телефона, означава, че си жив, че ще се обадиш по късно.
Те са различни.
Не пипайте петдесетгодишните. Те са видели повече и имат ментови бонбони в джоба си, по-стари от детето ви.
Преживели са детството без столче за кола, без каска и без слънцезащитен крем. Училище без лаптоп. Младост – без скролване. И не търсят отговори в Google – защото имат инстинкт. И въпреки всичко те имат повече спомени, отколкото ти – снимки в облака
Роси Стойчева