Шефът на НСИ: Поскъпването на тока от юли ще се отрази на цените на стоките и услугите

Повишението на цените на електроенергията от юли неизбежно ще окаже влияние върху инфлацията, заяви председателят на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов в интервю за БТА по повод Деня на българската статистика.

Крайният ефект зависи и от други компоненти – цената на петрола, транспортните разходи и потребителското поведение. Неяснотата около ситуацията в Близкия изток допълнително усложнява прогнозите, тъй като евентуален скок на цените на суровия петрол би имал верижен ефект върху цените на редица стоки и услуги, поясни той.

Инфлацията в България продължава да бъде динамичен и трудно прогнозируем показател, особено в условията на международна несигурност и предстоящо присъединяване към еврозоната, коментира доц. д-р Атанас Атанасов.

По думите му, към момента няма основание за конкретни прогнози за инфлацията до края на годината, тъй като тя зависи от много променливи – цените на енергията, горивата, международната обстановка и вътрешните пазарни процеси.

Единствената реална опасност е евентуална спекула с цените преди влизането в еврозоната през 2026 г., посочи той.

От НСИ са подготвени, след присъединяването на страната към еврозоната, от януари 2026 г. да обявяват т.нар. флаш инфлация всеки месец – предварителна оценка за ценовия индекс, която ще бъде близка до окончателните данни. Това е стандартна практика в страните от еврозоната, а изчисленията ще се правят по същата методология и потребителска кошница, както в останалите държави членки, обясни шефът на НСИ.

По темата за регионалната инфлация доц. Атанасов обясни, че до края на годината се очаква да бъдат сключени споразумения с големите търговски вериги, за да се съберат достатъчно данни за изчисляване на инфлационни индекси по региони.

В отговор на често повтаряни носталгични коментари за икономическото минало, Атанасов заяви, че икономиката на страната сега е значително по-силна, отколкото през 90-те години. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП), изчислен с отчитане на инфлацията, е близо двойно по-голям от средния годишен БВП по време на прехода, отчете доц. д-р Атанасов.

Показателен за подобренията е и делът на разходите за храна в семейните бюджети — колкото по-малка част от дохода отива за храна, толкова по-голяма остава за други нужди и удоволствия. През 2020 г. делът на разходите за храна е 30%, а през 2023 г. пада до 28,7%.

БТА, Дир БГ