Анализ на Свен Ларсън показва негативните ефекти от членството в ЕС върху икономическия растеж на страната и предупреждава за рисковете от приемането на еврото
Още с присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. много българи се питат дали страната наистина е спечелила от членството. Това е една от основните тези в анализа на икономиста Свен Ларсън, публикуван в The European Conservative на 31 май 2025 г., който разглежда перспективите пред България при приемането на еврото.
Според Ларсън, присъединяването към ЕС е донесло със себе си вълна от регулации – от екологични правила до стандарти на пазара на труда – които са оказали отрицателно въздействие върху икономиката на страната. “Сега, когато страната е на път да стане 21-вия член на еврозоната, нарастват – и са основателни – опасенията, че приемането на еврото ще добави още повече рестрикции, ограничавайки способността на България да формира собствените си икономически политики”, пише икономистът.
Анализът идва само дни преди Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) да обявят официално на 4 юни, че България е изпълнила всички критерии за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. Окончателното решение се очаква от финансовите министри на ЕС в началото на юли.
Ларсън посочва, че обществената подкрепа за еврото в България е разделена – според цитирани от него данни от BNT News, 50% от българите са против приемането на еврото, а 43% са “за”. Икономистът свързва тези опасения с потенциални скрити повишения на цените, подобно на случилото се в Хърватия при въвеждането на еврото през 2023 г.
Главният аргумент на анализа е, че макроикономическите показатели на България са се влошили след присъединяването към ЕС през 2007 г. Според представените данни, средният икономически растеж на страната е намалял значително след членството в ЕС, което авторът определя като “може би най-драматичния спад от всички страни от ЕС”, които е изучавал.
Загуба на икономическа независимост
Специфичен акцент в анализа е поставен върху загубата на възможността за девалвация на националната валута като инструмент при фискална криза. “След като България се присъедини към еврозоната, страната вече не може да разчита на девалвация на валутата като последна мярка за решение на фискалните проблеми на правителството си”, пише Ларсън.
Експертът предупреждава, че присъединяването към еврозоната ще доведе до по-строг контрол върху публичните финанси на България от страна на ЕС и ЕЦБ, подобно на случилото се с Гърция по време на дълговата криза. Той отбелязва, че въпреки че най-новите данни показват бюджетен дефицит малко под 3% от БВП, което е в рамките на ограниченията, определени от Пакта за стабилност и растеж на ЕС, цялостната тенденция след членството в ЕС е към по-чести дефицити, отколкото излишъци.
Ларсън заключава, че досегашното макроикономическо наследство от членството на България в ЕС се състои от по-нисък икономически растеж, по-слаби държавни финанси и по-високи данъци, като прогнозира, че тези тенденции ще се задълбочат с присъединяването към еврозоната.
Трябва да се отбележи, че анализът на Ларсън представя евроскептична гледна точка, която контрастира с официалната позиция на европейските институции. В изявлението си от 4 юни, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че благодарение на еврото, българската икономика ще стане по-силна, ще нарасне търговията с държавите от еврозоната, ще се повишат преките инвестиции, достъпът до финансиране и реалните доходи.