| Българите продължават да залагат на депозитите – над 92,3 млрд. лв. се намират в банкови сметки на домакинствата. Но реалната стойност на тези пари се топи с всяка година. Инфлацията не прощава, а страхът от риск държи мнозина далеч от инвестиционните пазари. Въпросът е докога. Истината за “сигурните” пари Ако държите 10 000 лв. на депозит и инфлацията е 6% годишно, след 10 години покупателната им стойност ще е около 5400 лв. Това е невидима, но сигурна загуба. Все повече хора се питат: ако не депозит – тогава какво? Отговорът не е универсален, но изборът днес е по-широк от всякога – от класически облигации до изкуство и биткойн. А реалният риск е да не направим нищо. Алтернативи на депозита – какво работи и за кого Държавни облигации Американските 10-годишни облигации предлагат около 4.3%, а българските ДЦК – между 3.5% и 4.5%. В условия на пазарна турбуленция, те често действат като стабилизатор на портфейла. Буферни фондове (buffer ETFs) Ограничават загубите при спад и капират печалбите при ръст. Подходящи са за инвеститори с ниска толерантност към риск, които все пак искат пазарна експозиция. Индексни фондове (ETF) S&P 500 носи средно 9-10% годишна възвръщаемост в последните 100 години. Истинската сила тук е времето, не таймингът. Сложната лихва прави чудеса. Биткойн и криптоактиви Често наричан “дигитално злато”, но с волатилност над 50%. Мястото му е в малък дял от портфейл за хора с висок риск и дълъг хоризонт – не като основен актив. Алтернативни инвестиции Изкуство, вино, часовници, LEGO – да, те могат да носят печалба и престиж. Но са неликвидни, трудни за оценка и подходящи само за напреднали инвеститори. Кеш – с мярка Депозитите не бива да се изключват напълно. В условия на война, рецесия или лична нужда, кешът дава спокойствие. Но е важно той да не надвишава 10-20% от портфейла ви. Българският парадокс – много спестявания, малко действие Само за последните 5 години депозитите са нараснали с 30 млрд. лв., достигайки над 40% от БВП, пише money.bg. Това е отражение не само на недоверието към капиталовите пазари, а и на навика – да се държат пари в банката “за всеки случай”. Но инфлация от 6-10% годишно унищожава половината от покупателната стойност за по-малко от десетилетие. По правилото 72: делите 72 на инфлацията и получавате броя години до “финансово изпарение”. Защо да не инвестираш излиза скъпо – 10 000 лв. инвестирани в ETF със 7% средна годишна доходност = около 38 700 лв. след 20 години. – Същите 10 000 лв. на депозит с 1% лихва и 5% инфлация = под 6000 лв. реална стойност. – Това не е стил на управление. Това е избор между растеж и стагнация. Рискът от бездействие е по-голям Да се страхуваш от волатилност е разбираемо. Но да пренебрегваш инфлацията е по-опасно. Истинският риск често е не в движението, а в застоя. А най-добрият актив в дългосрочен план е финансовата грамотност. *Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари. |
ПП създадоха този Франкенщайн, който сега арестува техните кметове. Наблюдавах как се създаваше сегашната законова…
С 5-месечно бебе в колата, на път от морето към дома, пожарникар от София се…
Стилияна Николова триумфира със златен медал на бухалки на финалите от последната за сезона Световна…
„Нивото на дебата в парламента за избора на омбудсман наистина беше срамно, абсурдно и жалко…
Между 30 и 60 евро струва прегледът при частен лекар в Гърция, а ако имате…
Ако сте решили да тръгнете по-рано от морето, за да избегнете задръстванията, които обичайно в…