Тя беше най-свидната дама на сърцето на Тодор Славков – неговата дъщеря Катерина, която само преди 3 месеца бе абитуриентка, се прости с баща си с трогателен пост в социалните мрежи, само ден, след като той отне живота си на 21 юли.
Опечалената млада жена не публикува думи, а показа няколко снимки, които разкриват емоционалното й състояние след голямата загуба.
Катерина Славкова изпрати баща си Тодор Славков
Вместо думи, които често се оказват недостатъчни в моменти на такава дълбока лична загуба, Катерина публикува серия от архивни снимки. Те са капсула на времето, разкриваща най-съкровената връзка – тази между баща и дъщеря. Кадрите, споделени от опечаленото момиче, разказват една нежна история. На единия от тях виждаме съвсем малката Катерина, може би на не повече от две годинки, в прегръдките на своя баща. На друг, тя е вече пораснало момиче на десетина години – все така близо до баща си.
Тези фотографии са много повече от обикновени спомени. Те са мълчалив реквием и мощно свидетелство за силната им връзка. За всички, които познаваха Тодор Славков, не беше тайна, че Катерина бе неговата най-голяма гордост и слабост. Нейното щастие беше негов основен приоритет, а появата ѝ на абитуриентския ѝ бал само преди три месеца беше един от най-щастливите моменти за него – повод за бащина гордост, която той не скри.
Именно този скорошен спомен за празника и надеждите за бъдещето прави настоящата трагедия още по-покъртителна. Контрастът между бляскавата абитуриентка, която с гордост позира до баща си през май, и съкрушената млада жена, която днес трябва да се сбогува с него завинаги, е огромен.
Решението на Катерина да говори чрез езика на спомените е дълбоко въздействащо. В дигиталната ера, доминирана от гръмки изявления, нейният тих жест е проява на зрялост и дълбочина на чувствата. Тя не търси публичност за мъката си, а споделя най-чистата форма на любов – тази, запечатана в скъпите семейни моменти.
Тодор Славков, фигура, позната на цяла България със своята колоритност и прям характер, често беше в светлината на прожекторите. Но зад публичния образ стоеше един безкрайно любящ баща. И днес, когато думите са излишни, именно тези спомени, споделени от неговата дъщеря, ни напомнят за най-важната роля в живота му. Те остават като вечно доказателство за една бащина обич, която смъртта не може да заличи.