Нашумелият икономически и финансов анализатор Стефчо Станев публикува във Фейсбук конкретните стъпки, които биха позволили България да си върне лева и да излезе от еврозоната. Въпреки решението за членство от 1 януари 2026 г., с което европейската валута евро ще замени българската лев. Вариант, който към настоящия момент изглежда почти невъзможен, но все пак е допустим като вариант в бъдещето. Ето какво написа той.
SafeNews публикува целия материал без редакторска намеса:
Обратно към лева: Дипломатичният изход за България от еврозоната
Може ли България да се върне към национална валута без да напуска ЕС и дори преди 1-ви януари? Ако необходимата политическа воля е на лице, правото на ЕС предлага една опция чрез принципа „actus contrarius“.
„Actus contrarius“ е правен принцип, според който органът, който има правомощието да приеме определена правна мярка, има и правомощието да я отмени или измени чрез приемане на обратен акт.
Приложение спрямо еврозоната:
„Actus contrarius“ може да се използва за:
– Обратно делегиране на валутна компетентност на България:
Държавите са делегирали на ЕС изключителна компетентност върху паричната политика (чл. 3, ал. 1, буква в) ДФЕС), но чл. 2, ал. 1 ДФЕС им дава възможност да си я върнат при определени условия.
– Възстановяване на дерогацията:
България, която предстои да приеме еврото, може да възстанови статута си на държава с дерогация (чл. 139 ДФЕС), връщайки се към лева, без да напуска ЕС (чл. 140 ДФЕС).
Съдебна практика на Съда на ЕС в подкрепа на тезата:
– Дело Lagardère (T-251/00): Съдът на ЕС потвърждава съществуването и прилагането на принципа „аctus contrarius“ в правото на ЕС.
– Небезизвестното Брекзит дело Wightman (C-621/18): Съдът постанови, че държава може едностранно да оттегли уведомлението си за излизане от ЕС по чл. 50 ДЕС.
Ето стъпките за излизане чрез „actus contrarius“ използвайки обратния механизъм по аналогия на чл. 140 ДФЕС:
1. Предложение от ЕК за отмяна на Решение на Съвета на ЕС, което потвърждава присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
2. Консултация с Европейския парламент.
3. Обсъждане в Европейския съвет: Държавните лидери оценяват последиците.
4. Решение на Съвета (actus contrarius) за отменяне на решението за присъединяването на България към еврозоната. България става отново държава с дерогация съгласно чл. 139 ДФЕС.
5. Въвеждане на нова валута: България въвежда „нов лев“ в електронна и физическа форма, защото ни се възстановява компетенцията върху паричната политика.
6. ЕК предлага изменение на регламента за превалутиране, който бива приет от Съвета на ЕС след консултация с ЕЦБ.
Ако чл. 140 ДФЕС не се счита за достатъчен, чл. 352 ДФЕС (клаузата за гъвкавост) позволява на ЕС да предприеме действия за постигане на целите си, когато Договорите не предвиждат изрично правомощия. Например, Съветът може да приеме регламент, позволяващ на България да въведе национална валута, ако това е необходимо за икономическата стабилност на ЕС.
С политическа воля този подход използва правото на ЕС, избягва конфликти и осигурява координиран преход, минимизирайки правни сътресения. Икономическите ефекти, разбира се, изискват отделен анализ.
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
