Той знае, че няма да има скейтборд, електрическа тротинетка и ролери. Много отдавна знае, че няма да има!
Той знае, че е забранено да се скача от буни и дамби, както и в плитки басейни – с главата надолу.
На него му е забранено да стои на предна седалка в автомобил и на задна без колан.
Той не е ходил на аквапарк. Никога, въпреки, че е отличен плувец!
За първи път това лято отиде на детско водно парти по случай рожден ден на негова съученичка (а аз щях да получа инфаркт от страх…) Досега и това му беше забранено…
Забранени са му и шарените бонбонки, с които могат да искат го почерпят непознати и/или по-големи деца – в училище и когато играе навън!
Той се е возил с мен на надуваем воден атракцион… с 40 км.ч. …
След случилото в Несебър и двамата знаем, че повече няма да посмеем да се возим на водни атракциони…
И те вече са в графата “забранените неща”…
Дала съм му примери за това колко е опасно всичко, което съм му забранила и което не му позволявам. Реални примери съм му дала и показала – с инвалидизирани деца и със загинали деца, включително на мои познати, след нелепи, трагични инциденти…
Зная, че не мога да го опазя от всичко опасно и лошо, което може да му се случи, но старая се да му показвам и разказвам – достъпно, трогателно, провокативно.
Старая се да го уча да мисли и да пази себе си и другите деца около себе си.
Сигурно и аз допускам грешки и прекалявам…, но истината е, че не е лесно да си родител в България в днешно време…
Уча на правила и давам примери…
Просто никой не ни пази децата…
Говоря, говоря, говоря и се моля…
Бог да ни пази дечицата!
Автор: Невена Иванова