Станислав Минчев е един от смелите доброволци, които рискуваха живота си, за да спасят село Плоски от унищожителния пожар в Пирин през юли 2025 година. В най-критичните моменти на стихията, когато огънят заплашваше да погълне цялото село, той заедно с пожарникари и горски служители влезе в неравна битка срещу пламъците.
“7 часа бяхме в щаба сутринта, в 7.10 вече гасихме върхов огън, тъкмо го вдигаше в нашия сектор където бяхме начислени,” разказва Станислав за 29 юли, когато периметърът на огъня непрекъснато растеше, подхранван от силен вятър.
След като успешно потушиха първото огнище, екипът получи нареждане да се придвижи към местността “Синаница”, където ситуацията била далеч по-сериозна. Там спасителите попаднаха в капан – пътят, по който бяха дошли, вече беше обхванат от пламъци.
Евакуация под заплаха
“Мълчахме, понякога когато е по-напрегнато помълчаваме, някой ще изцепи някой майтап, но в момента, в който видяхме, че сме се измъкнали даже поспряхме, видяхме мащаба на самата трагедия,” споделя доброволецът за драматичната евакуация през Кресна.
Но най-тежкото изпитание тепърва предстоеше. Вечерта на 29 юли ураганен вятър раздуха огнищата във всички посоки и стана ясно, че село Плоски е в смъртна опасност. Около полунощ започна спешната евакуация на близо 400 жители.
“Огънят прехвърли и излезе буквално ураганен вятър, който раздуха огнищата във всички посоки и когато стана ясно, че трябва да се евакуира селото, ние просто бяхме наясно, че трябва да дадем най-доброто от себе си. Това е от тези моменти – сега или никова, като на изпит, трябва буквално да покажеш най-доброто, което можеш,” обяснява Станислав.
Мисия възможна
Екипната работа и неуморният труд дадоха резултат. В 2 часа през нощта на 30 юли селото беше спасено. Въпреки че в продължение на 21 часа пожарникари и доброволци бяха изправени пред заплаха за живота си, нито за момент не се поколебаха.
“Всеки пожар сам по себе си носи някакви опасности. За това сме там, трябва да свършим работа и си носим риска,” казва без патос младият мъж.
За Станислав доброволчеството не е хоби, а призвание. “В по-краткият вариант бих казал съдба. Смятам, че всеки има някакъв път, който си му е предначертан. Не може някъде да гори, аз да знам, че мога да помогна и да стоя ей така… не върви.”
Благодарност и признание
През последния месец Станислав е участвал в 9 пожара. Дори в най-безнадеждните моменти екипът работи като добре смазана машина – без паника, с ясни команди и взаимна подкрепа.
Благодарността на хората остава в съзнанието на спасителите дълго след операциите. “Излизат децата, стари хора махат идват хората, дават ни по нещичко за ядене, което е много мило. Имаше един пожар през нощта до едно село и бяхме в една нива и в нищото, буквално в 11:30 през нощта и ни носят лимонада, кренвирши, което беше много хубаво.”
А когато всичко приключи и огънят е потушен, най-голямата награда за Станислав Минчев е чувството, че е дал всичко от себе си за спасяването на хората и природата.