Просто в Гърция всеки си знае мястото в живота. А у нас – последните станаха първи

Приятел разказва созополски момент със сервитьорка, която чакала с нетърпение да свърши сезона. “Все по-голяма простотия, не се търпи”, било по същество обяснението.
Понеже често съм в Созопол и аз съм подвластен на такива контрасти – странно съжителство на разпилян бетон и свръх лъскави коли; на ултра богати и още по-ултра прости хора. 
На любимо плажно място – минават мускулести момчета да събират таксите. “Няма лошо – викам – но поне почиствайте шезлонгите и масичките от мръсотията”. 
“Ами няма кой да ги почиства толкова много. Ако не ви харесва, вървете в чужбина” – получавам “културен” отговор.
И така сами те тикат в сравнение с Гърция – където също бяхме наскоро. Обикновено винаги се фокусираме да сравняваме плажовете, водата, природата, храната и … избираме Гърция. 
Но не са те факторите за този избор – според мен. А човешкият отпечатък.
И плажовете ни са по-красиви и удобни със своя прекрасен пясък – но са занемарени.
И гледките ни не са по-лоши – но водата не е толкова чиста.
И дори храната започва да наваксва – с ежедневни доставки от самата Гърция на прясна риба и морски дарове. Но нещо ни дразни да изпитаме същото удоволствие.
Просто в Гърция от десетилетия морският туризъм е семеен поколенчески бизнес и в огромна конкуренция става само все по-добър – с храна, с обслужване, с внимание към клиента, с отношение.
У нас тъкмо ти хареса един ресторант – на следващата година я се сменил собственикът; я е напуснал вежливият сервитьор, заменен от някой сърдитко на живота; я вече няма къде да се паркира от лъскави джипове; я клиентелата е направила бицепси и гърбове и пр. И всичко направено – в канала.
Просто в Гърция всеки си знае мястото в живота. А у нас – последните станаха първи.
Чувате ли ли сте първото изискване на българските купувачи на имоти в Гърция ?
Да няма други българи наоколо. Дотам стигнахме.
Простотията у нас се сдоби с огромна, непреодолима власт и пари. Поведенческият й код е “имам пари, плащам и правя каквото си искам”. Апотеоз са всекидневните катастрофи на лъскави коли на млади келеши – невероятна метафора за състоянието на обществото.
И като погледнете отгоре какво виждате – цялата страна работи за простотията, мутрите и мошениците и все чакаме кога това ще стигне своя предел.
Това всъщност е края на България в Европа. Стигнали сме до точката на пречупване. За
да си станем отново Малая Россия – невзрачна пуста руска губерния с логото на тоалетната в двора.
Държавата на мутрите не може да реши нито един въпрос за пожарите, наводненията, авариите, катастрофата, мизерията – защото те не са дошли във властта да решават проблемите на обществото, а да си решат техните проблеми и след това да се пазят от обществото, когато разбере какво правят. Сред които мерки е да си платят за полиция да ги охранява и наемат “ентелектуалци”, които да ви консерваторчат от екрана с плюнки по “либерастката сган”, част от която става вече всеки образован и културен човек в България.
Каква национална сигурност ще пазят тези хора – та те са продали себе си многократно, за да влязат във властта и колко по-лесно биха продали народа си и всичко, което не е тяхно ?
Откровена злобна долнопробна евроазиатщина – вулгарна смес на древен ориентализъм и неувяхващ съветизъм.
Това е днешната власт и олигархия, която вилнее в нашия живот.
Държавата на приматите, за които хората са вторични суровини.
Какво да се прави ? 
Ако не искаме да чакаме смяна на поколенията по формулата на японския учител: “Дълго ли ще чакаме промяната” – питали учениците. “Ако чакате, ще е дълго”.
Просто трябва да създадем организирана съпротива – и цялото общество да чуе нейния глас. Само когато всичко стане за всеки лично – тогава ще имаме критичната маса за промяна.

Евгени Кънев