На снимката са запечатани образите на майка и дете. Симпатяги! Стълбите, върху които са стъпили, се намират в родния ми град Пловдив. На Бунарджика. Водят към върха, където е паметникът. Може би те никога повече няма да се изкачат по тях. Дано не се сбъдне!
Ни дума, ни вопъл, ни стон… От няколко дни случилото се вече не е интересно. Никой нищо не казва. Поне да споменат от съпричастност как са майката и детето. Средствата за масова информация… Обаче нищо. Знам кога отново ще вдигнат шум. Когато… Дано не дойде този ден!
Измъкнаха по търлъци маминия татко̀в син, чието АТВ не го е карал той, а изкуствен интелект го е управлявал. По стар роден обичай, свързан със смирението на раба Божий, сега чакаме страстите Христови да се успокоят. Измъкнаха и неговия събрат по неволя, който също, без да иска, подкара колата си по тротоара и уби трима.
Потребители с изкуствени устни и безброй селфита ми пишат, че извършвам грях, като допускам да се пишат груби коментари по адрес на виновните. Хората ги наричали убийци… Сега обидените момчета гледали лошите коментари от вкъщи и им ставало неприятно. Страдали. Те поне това могат да правят. Мъртвите и тези в кома нямат привилегията да могат да четат.
Стискам палци за две неща! Майката и детето да се възстановят и да страдат възможно най-малко, и да доживея деня, в който организирано ще прежалим всичко и най-накрая ще се сбием. Но не помежду си, а с врага. Да бъде!
. . . . .
Всичко вече е твърде лично. Със семейството ми в петък ще бъдем пред Съдебната палата в Бургас. Точно в 12 ч.
К. И. К.
Константин Кацаров
*Авторът е рокпевец, музикант и основател на пловдивската рок група “Ренегат”