| Текст със съкращения на американката Лорън Маркъм за “Гардиън” относно прочутите оферти за къщите по 1 евро в Италия” Къде бихме живели, ако имахме възможност да изберем отначало? Това е въпрос, който често си задавахме с мъжа ми Бен, особено след като станахме родители и усетихме колко скъп е животът. Тогава сериозно започнахме да обмисляме преместване в чужбина. Бяхме привлечени от идеята за ново начало, близо до природата, с по-достъпен начин на живот. Искахме място с красиви пейзажи, където езикът не би бил сериозна бариера и където бихме могли да допринасяме за местната общност. Мечтаехме и за повече време за творчество, особено за писане. Бен обаче имаше още едно условие – да може да кара сърф, което значително стесни възможностите ни. Така попаднахме на Сардиния. Скоро научихме за прочутите “къщи за 1 евро”, които се продават в малки, обезлюдени градове в Италия. Целта е да се привлекат нови жители и инвестиции, като се възстановят изоставени сгради. Разбира се, имаше уловки – купувачите трябва да ремонтират имота в определен срок и често къщите се продават на търг, за много повече от символичното едно евро. Един такъв град е Седини, в северна Сардиния. Свързах се с Лилиана Форина – жена, която се преместила там и стартирала идеята за местна програма с евтини имоти. Тя и съпругът ѝ обикаляли Италия в търсене на перфектното място и го открили в Седини – малък, спокоен град с гледка към долина. Купили стара, занемарена къща и започнали да я ремонтират. Форина забелязала, че много къщи в града са изоставени и предложила идеята за “къщи за 1 евро” на кмета и местните власти, които я подкрепили. Целта е да се привлекат нови хора, като се създаде инфраструктура и се предложат данъчни облекчени Миналото лято отидохме със съпруга ми и бебето ни в Италия, за да разгледаме Седини и други подобни градове. Беше горещо, дори тежко за дишане, а реалността не съвпадаше напълно с романтичната ни представа. Осъзнах, че предпочитам да живея в провинцията, а не в центъра на малко градче – нещо, което програмата не предлагаше. “Една страна,“ пише Паоло Пилери, италиански професор по урбанизъм и открит критик на модела с къщи за 1 евро, “е сложен артефакт от архитектура, улици, алеи и къщи, съчетан с мрежа от взаимоотношения, преживявания и взаимосвързани социални практики, и затова не може да бъде сведена до просто объркан сбор от къщи.“ Фрези, заместник-кмет на Седини, ми разказа подробно за кулинарния фестивал, който градчето организира всяка есен – събитие, при което семействата отварят избите си, а фермерите – плевните и домовете си, за да споделят реколтата си с останалите. Това е източник на гордост за местните и важен елемент на свързаност в общността. То също така привлича купувачи. Такива събития няма да изчезнат просто с пристигането на външни хора, но критиците на схемата с къщи за 1 евро се опасяват, че тези традиции ще се превърнат по-скоро в шоу – селата ще се “диснифицират“, превръщайки се в туристически обекти дори за собствените си жители. Говорих с Дженифър Фортун, ветеринарка от Флорида, която започнала да проучва италианския пазар на имоти по време на семейна ваканция през 2022 г. Била чула за схемата с къщи за 1 евро, но скоро разбрала, че в цяла Италия има много евтини имоти за продажба без толкова конкуренция и административна тежест. В сайта за недвижими имоти idealista.it открила красива триетажна къща недалеч от мястото, където била отседнала в Северна Италия. След като не успяла да се свърже с агента, се промъкнала вътре, за да разгледа. Мястото било дори по-вълшебно, отколкото си го представяла – каменна къща с тухлени тавани и подове с плочки, с изглед към Алпите и лешникова горичка. По думите ѝ – истинска мечта. Имението било в лошо състояние и се нуждаело от много ремонт, но това не я притеснило. Всъщност, дори ѝ било забавно. Наела италиански адвокати по недвижими имоти да ѝ помогнат с покупката. Но дори с тяхна помощ процесът бил изтощителен – безкрайна документация. А после дошъл ред на ремонта, който бил като втора работа – не само заради всички решения, които трябва да се вземат, но и заради административните пречки. Не ѝ помагал и фактът, че не говори италиански. “Но съм много дружелюбна,“ ми каза, “смехът ми е заразителен. А и имам кредитна карта – това също помага.“ Казано иначе – купуването на имот в Италия не е за хора със слаби нерви. Изглежда това е част от самия модел с къщите за 1 евро – бариерите пред чужденците гарантират, че само най-отдадените ще стигнат до края – онези, които наистина искат да създадат живот в това селище и имат средствата да го направят. Някои селища с къщи за 1 евро вече са толкова пълни с чужденци, че човек се пита какво – освен историческо любопитство – е останало от оригиналното място или в какво ще се превърне. Сицилианският град Самбука ди Сицилия, по данни на CNN, е толкова успешен в привличането на нови купувачи, че вече се нарича “Малката Америка“. Не е ясно дали местните жители се чувстват комфортно с това. Аргументът на Пилери срещу модела с къщи за 1 евро звучи напълно логично, когато е насочен срещу богати външни лица, но също така напомня на вид нативизъм, който цели да държи далеч от Италия бежанци и бедни имигранти. Какво всъщност е “оригинално“ място, когато всяко място е резултат на миграция след миграция, промяна след промяна? А наистина ли е по-добре градът да остане полупразен? А какво става с мечтите за възраждане на Седини? Почти две години по-късно Форина казва, че едва няколко жители на Седини са се съгласили да продадат къщите си в историческия център – някои за символичната цена от 1 евро, други за начална цена от около 5000 евро. Тя остава неформален координатор на инициативата. Сега си партнира с Маурицио Берти и туристическа агенция, за да предложат “гранд тур“ на региона през идното лято с надеждата да привлекат международни купувачи и – за туроператора и Берти – може би да изкарат и някой лев. Попитах кметицата Фрези защо толкова малко хора все още са се съгласили да продадат. Тя не беше сигурна. Призна, че вече има “липса на доверие“ между дългогодишните жители и малцината новодошли. Цялото това усилие да се продаде градът на външни хора, и то толкова бързо, изглежда подозрително за някои. Да, хората искаха градът да оцелее. Но на много от тях им харесваше как е. Една от основните цели на програмата с къщите за 1 евро, според официалните насоки на Седини, е “съживяване на историческата част на града, възстановявайки я като двигател на живот, култура и дейност“. Един град има нужда от хора, знаят Фрези и другите местни лидери. Нуждае се от клиенти за ресторантите и магазините си, от хора, които да поддържат улиците и да извозват боклука, от такива, които да вземат решения, да строят къщи, да учат децата, да се грижат за възрастните и да лекуват раните на хората си. Нуждае се от хора, които да раждат децата му и да погребват мъртвите. Истинският въпрос е – кои ще бъдат тези хора? Докато пътувахме обратно към САЩ, получих имейл от двойка, която се опитваше да привлече купувачи в малко селце на име Боцоло, в северния регион Лигурия. Имейлът беше прекалено ентусиазиран в описанията на рая, но имаше ефект. Да не би да се бяхме отказали твърде бързо? Може би мечтаното място в Италия все пак ни чакаше – просто още не го бяхме намерили. Или може би, за да бъдем щастливи, не беше нужно да се отказваме от живота си, а само да пазим възможността за бягство в задния си джоб – да я изваждаме от време на време и да я обръщаме в ръцете си, защото така осъзнавахме, че животът, който вече имаме, е всъщност, благословено, доста добър. Често си спомням едно следобедно велосипедно пътуване от нашата тосканска вила. Качихме се, потни и задъхани, на върха на хълм, където стоеше изоставена, обрасла с бурени къща. Един прозорец бе останал отворен, а стара завеса – само парче плат вече – се развяваше на вятъра. Намек за живот. От време на време, убедена, че го правя само за изследване, си позволявам да проверя в интернет дали не е обявена за продажба. Когато се върнахме в Калифорния, вече не бяхме сигурни, че Сардиния е правилният избор. Разстоянието, жегата и изолацията не съвпадаха с представата ни за “по-добър живот”. Но опитът си заслужаваше и ни накара да преосмислим какво наистина търсим. |
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви, че оттеглянето на Русия…
Шофьори на линейки недоволстват, че губят много време за административни обяснения в КАТ, когато нарушат…
Турция разглежда Русия като заплаха, особено предвид амбициите ѝ да доминира в Черноморския регион. Ето…
Командир на отделение и младши автоконтрольор задържаха пиян шофьор от Шумен, който опита да ги…
Руското семейство Сергей и Ирина Агафонови са пример за успели хора. Двамата съпрузи показват, че…
Това само на селското летище София може да го има! В разгара на лятото да…