Преди 14 години окъснелият зрелостник трябвало да завърши специалност „Техник на прецизна техника” в тогавашния техникум „Антон Иванов“, сега Професионална гимназия по машиностроене. Но родителите му се разделили и той тръгнал с майка си за Германия, пише Марица.
До днес помни културния шок, когато се озовал на 18 години в Байерн – без да знае чуждия език. Издържал само седмица и се върнал в родината.
После обаче заминал повторно. В продължение на една година работил по строежи, докато научи езика. Днес изхранва семейството си като настройчик на роботи във фабрика за велпапе.
В последните два месеца бях като ученик, разказа мъжът. Правел настройките на машините, а после отварял онлайн учебниците да чете „Железният светилник“, “Тютюн” и другите произведения от програмата по литература. Никой не му правел забележка. По-скоро биха се скарали, ако се разсейваш с телефона, разказва мъжът. Има още един колега от Пловдив.
Минава му през ума да се върне в родината. Но откакто е тук през лятната отпуска, в която иска да вземе и матурата, вижда колко е скъп животът у нас.
Даже се чуди – как при такива доходи са пълни заведенията по центъра. Немците живеят по-скромно. А Пловдив според него е по-хубав от всеки европейски град, само дето е трудно с паркирането.