Тази сутрин в метрото един баща, който носи прокъсаната си блуза, дочете тихичко на сина си явно започнатата по-рано детска книжка, прибра я в раницата и веднага извади от там друга.
През цялото време детето го слушаше с пълното си внимание, а на челцето му се изписваха дребни гънки, които сякаш показваха как информацията преминава в главицата му и се запечатва в детския му мозък. Когато понечи да доближи устата си с пръстче, баща му, докато продължаваше да чете, нежно и грижовно отмести ръчичката му.
По едно време отвори книгата на последната страница, зачете анотацията на друго заглавие от поредицата и прошепна на детето: “Тази май не сме я чели”.
На кориците и на двете имаше библиотекарски номера. Скромните възможности на човечеца очевидно не му позволяват нови дрехи, но не му пречат да знае и да вярва, че най-ценното, което може да даде на наследника си, са знанията и споделеното време заедно.
Много исках да ви покажа интелигентното личице на момченцето, но трябва да се съобразяваме с GDPR.
Габриела Руменова