Почина Васил Кожухаров, гласът от всички култови филми и дублажи от времето на VHS касетите, които гледахме като деца. Тъжната новина съобщи във фейсбук актрисата Милена Живкова.
“Приятелите ни си тръгват – един по един…като есенни листа обрулени от силния вятър и клоните на дървото, започват да прозират, да се оголват, като беззъби кучета, но воят и мъката остават за нас! Тръгна си голям приятел, голям пич, голям мъж – все по- малко останаха, като че ли!
Васил Кожухаров – всеки разпознава този глас, всеки го е чувал от зората на видеокасетите с филми, той беше преводач, умееше да борави със словото – не само знаеше английски, но и боравеше до съвършенство с американския сленг, и с българският език!!
Ще ни липсваш, Васе! За нас, остават спомените, ще се видим в някой друг свят, а до тогава- Довиждане и лек път……”, написа Милена Живкова.
Гласът от хилядите филми
Васил Кожухаров е озвучил около хиляда филма, сред които култови заглавия като “Белязаният”, “Кръстникът 1, 2, 3″ и “Ергенско парти” с Том Ханкс. Монотонният му баритон стана незаменима част от филмовото преживяване за поколения българи.
Първите му опити в дублажа започват през 1986 година, а само три години по-късно той вече е най-добрият в областта. Преди това Кожухаров работи като учител по английски език, след като завършва английска филология през 1972 година в СУ “Св. Климент Охридски”.
От учител до “прозорец към света”
“Оценявам големите актьори като всеки любител на киното. Слай и Арни не са между тях”, споделяше в интервю през 2019 година един от най-известните “дубльори” на Шварценегер и Сталоун от пиратските филми.
Роден и израсъл в София, Васил Кожухаров завършва 121-во СОУ и Втора английска гимназия. Той стана “прозорец към света” на българите по време, когато филмите, които само си мечтали да видят, започваха да достигат нелегално на видеокасети до българските зрители.
Монотонният баритон, който заплени България
Преводът ставаше по примитивен начин – свързваха се два видеокасетофона, като аудиосигналът минаваше през миксер, където се смесваше с гласа на Кожухаров от микрофон. Тогава той не просто превеждаше, а вкарваше жаргонни лафчета в диалога и дори актуализираше уличната реч с нови фрази.
Почти невъзможно беше по онова време човек да вземе видеокасета с едногласов дублаж на български език и да не чуе Васил Кожухаров с монотонния му, но мек и топъл тембър. Преди няколко години носталгията към видеокасетите и към гласа му избухна с нова сила – той се превърна в истинска звезда и има свой фенклуб във “Фейсбук”.