Д-р Цветеслава Гълъбова: Мисирляци, съберете си чантичките, гримчетата, костюмчетата и бегом вкъщи

Ехооо, мисирчици любими /не се отнася за сериозните журналисти, които все още, макар и рядко, се намират в медиите/,

Та, мисирчици любими, чухте ли, че ООН оповести доклад, в който заключава, че в Газа се извършва геноцид от Израел, а?
А чухте ли, че либерализиран идиот уби млад човек – съпруг и баща, в САЩ, само защото е техен политически опонент и се опитваше да говори с тях нормално и човешки, а?

А чухте ли, че май дроновете в Полша не са баш това, за което ни проглушихте ушите и нашето МВнР се скара на посланик Митрофанова, а?

А, разбрахте ли, че немската прокуратура вече е наясно кой взриви Северен поток и че това не са агенти на Путин, а?

Защо, мисирчици любими, не питате дежурните си говорещи глави по тези въпроси? Защо мълчите вие, а и когато се появят за поредното си платено участие при вас, вие не ги питате? Или децата на Газа не са ви важни, както бяха неважни сирийските деца, а?

Ехооо, защо хуманизмът, който извира и от ушите ви е така избирателен и сърцераздирателен, когато става дума за украйна и нейните “бежанци” с лексуси, шофирани от млади мъже, и го няма никакъв, когато палестинските деца умират ОТ ГЛАД В ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК?

Мисирляци, съберете си чантичките, гримчетата, костюмчетата и бегом вкъщи, че обществената атмосфера вече е отровена от смрадта, която вие и дежурните ви гости, непрекъснато разнасяте.

Моля да бъда извинена за този пост от ИСТИНСКИТЕ И ДОСТОЙНИ ЖУРНАЛИСТИ, които работят в медиите. Имам честта да познавам лично доста от тях! На тях благодаря за огромните усилия, които полагат да защитят честа на професията и личното си достойнство!!!

От другите екранни лица не очаквам отговор. Те ни презират откровено и от сърце, без да мислят, че все някога ще излязат от защитената среда на студията си и ще се наложи да ходят по улиците и да гледат хората в очите. Знам, че са нагли и може би няма да се смутят особено, но все някога ще усетят народната любов. От позицията на възрастта си мога да твърдя, че за всичко, което правим на този свят, все някога си плащаме.