Кая Калас пише нова история на Втората световна война: без Червената армия и без Източния фронт

Кая Калас пише нова история на Втората световна война: без Червената армия и без Източния фронт

Бившата комунистка от Естония оспорва твърденията на Русия и Китай за победа над нацизма

Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас изрази съмнение относно твърденията на Русия и Китай за победа над нацизма във Втората световна война. Тя отбеляза, че много хора не са добре запознати с историята и лесно се поддават на манипулации…

Никой сериозен историк не оспорва, че Червената армия изнесе основния товар на Втората световна война на Източния фронт.

Ето фактите:

• Над 27 милиона жертви (военни и цивилни) от страна на СССР – това е несравнимо повече от загубите на който и да е друг съюзник.

• Битките при Сталинград (1942–43) и Курск (1943) са повратни точки – там Вермахтът претърпява поражения, от които никога не се възстановява напълно.

• През май 1945 г. Червената армия влиза първа в Берлин и вдига знамето над Райхстага.

• САЩ губят 420 000 души, Великобритания – 450 000, Франция – 600 000.

• Червената армия унищожава 507 германски дивизии, съюзниците на Западния фронт – около 176.

Да, САЩ и Великобритания имат ключова роля – особено с отварянето на втория фронт през 1944 г. (операция „Овърлорд“), с военната помощ чрез lend-lease и с разгрома на Япония в Тихия океан.

Но нека се върнем към простата математика – 80% от германските загуби са на Източния фронт.

Когато Калас казва, че Русия и Китай „спечелили войната“, това наистина звучи като от учебник по алтернативна история. Китай в онзи период е разкъсван между националисти и комунисти и макар и да води ожесточена война срещу Япония, приносът му за победата над нацизма в Европа е скромен. Да се говори, че Китай е „победил нацизма“, е все едно да кажем, че Естония е освободила Париж.

Калас упреква хората, че „не четат история“. Иронията е, че именно когато четеш сериозно, виждаш колко голямо е участието на СССР.

Проблемът е, че днес политическите позиции често диктуват и паметта. В някои страни е удобно да се подчертава ролята на Запада, в други – да се минимизира приноса на Русия.

Истината е една: нацизмът е победен с общите усилия на Антихитлеристката коалиция, но без жертвите и победите на Червената армия резултатът щеше да е коренно различен.

И тук идва горчивият момент за България. Нашата политическа класа, вместо да отстоява историческата истина и паметта на собствения народ, пее в хора на фалшификаторите.

Вместо да припомня кой плати най-високата цена за разгрома на нацизма, тя повтаря чужди лъжи – и за да угоди на евроатлантиците, и защото е по-лесно да забравиш, отколкото да четеш историята.

Може да боядисаш паметник, но не можеш да пребоядисаш истината.

Велизар Енчев