Преди 70 години на 5 септември 1955 г. бе открит Оловно-цинковият завод в Кърджали. Той произвеждаше сребро и злато (общо 3 тона месечно), бисмут с чистота над 90%, цинков сулфат, кадмий, натриев бисулфит, цинкови сплави, преработка на амортизирани акумулаторни батерии, оловно-антимонови сплави, селенови и калциеви сплави за акумулаторната промишленост и др. Капацитетът му достига: 27 200 тона цинк, 33 000 тона олово и 45 000 тона сярна киселина. Произвеждаха се и цинкови сплави, цинков двухлорид, цинков окис, кадмий, оловни сплави, оловно-калаени пропои, оловен прокат и сплав “Доре”.
В най-добрите времена е хранел целия град, работели са над 2 000 души.
След 1990 г. и след приватизацията западна. През 2013 г. ОЦК Кърджали е обявен в несъстоятелност. Жалките остатъци от бившия металургичен лидер на Балканите се разпродава на търг. Последните остатъци от ликвидирания оловно-цинков комбинат в Кърджали (загинал със “специалното” участие на гробокопача на българската металургия Валентин Захариев) са продадени преди 5 години.
“Пазарът решава всичко! Приватизацията доведе до “просперитет”! България забогатя!”
Да живее т. н. “наша демокрация”!
По едно съвпадение на днешния ден (5 септември 1974 г.) е открит преди 46 години обновения и модерен Химически комбинат за минерални торове в Девня, който е основан още през 1954 г. като Завод за сода. През април 1997 година той беше безславно продаден на конкурента си – белгийската компания Солвей. Нещо повече – през 2000 година Солвей придоби и собствеността върху основните си доставчици на суровини – Провадсол, Девен и Девня Варовик. Някога от вода, въздух, сол и варовик в Девня се правеха долари и те останаха в България. Сега – също, но отиват другаде. Между впрочем на времето Соди Девня осигуряваше съвременна медицинска апаратура за всички болници в региона. Сега за 20 години напр. нашата клиника беше дарена от завода с един климатик втора ръка.
Това не е носталгия, а констатация. Затова и сега като чуя за чуждестранни инвестиции ми става неприятно (веднага си спомням как чуждите конкуренти купиха Завода за запаметяващи устройства в Разлог и веднага го закриха). Известно е, че повече от 10% чуждестранни инвестиции представлява грабеж. Тези размисли не са насочени срещу никого от визираните фирми, напротив, те са отлични специалисти и дано фирмата се развива успешно в бъдеще.
Но ние трябва да станем по-добри и по-отговорни стопани на собствената си страна! А политиците ни и desicion-мейкърите – неподкупни и родолюбиви!
Искрен Коцев