Легендарната италианска актриса Клаудия Кардинале почина на 87-годишна възраст. Любимата актриса на Висконти и Фелини, партньорка на най-великите актьори на ХХ век, от Бърт Ланкастър до Ален Делон, Хенри Фонда, Жан-Пол Белмондо и Марчело Мастрояни, почина в района на Париж, пише “Фигаро”.
Как да не се съгласиш със съвета на Джейсън Робардс, известен още като Шайен в „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне? Обръщайки се към лъчезарната Клаудия Кардинале, симпатичният бандит, който е на път да умре с куршум в стомаха, ѝ казва: “Не осъзнаваш какво удоволствие може да изпита един мъж, гледайки момиче като теб. Само да те гледа… И ако някой от тях случайно те щипне по дупето, дръж се така, сякаш не е проблем: той ще бъде щастлив”.
И колко щастливи бяхме с тези тъмни очи, може би най-чувствените в седмото изкуство. През 1968 г. Клаудия Кардинале се появява в този филм като съвършен секссимвол, с малка шапка, едва придържаща непокорните къдрици на гъст кок, и дълга дантелена рокля, развяваща се на вятъра. Цигулките на Енио Мориконе се извисяват. Тя носи цивилизацията. Тя е нейната богиня. Не, наистина, тази брюнетка, която току-що почина на 87-годишна възраст, заобиколена от децата си, в дома си в Немур, близо до Париж, беше безценна. Дори срещу русата си съперничка Брижит Бардо в “Петролотърсачките” (1971), уестърн на Кристиан-Жак, тя беше на ниво.
Продукцията беше френско-италианска, като нея: перфектна средиземноморка, дотолкова, че като дете получи прякора „Берберката“. И много бързо тя стана „годеницата на Италия“. Клод Жозефин Роз Кардинале, със сицилиански баба и дядо по бащина и майчина линия, е родена на 15 април 1938 г. в Тунис, тогава все още под френски протекторат. Баща ѝ е железопътен инженер там. Най-голямата от четири деца, тя се пече на слънцето като диво дете, безстрашна и свирепа като мъжкарана, имайки всичко, за да бъде щастлива. Но тя ще започне живота си преди всичко като жертва, преди да го завърши като триумфална жена. През 1957 г. тя е изнасилена. От тази дълго скрита травма се ражда дете, Патрик, което няма да попречи на обещаващата ѝ кариера. Защото, след като печели конкурса „Най-красивата италианка в Тунис“, организиран от Италианската филмова служба, и благодарение на нея е поканена като туристка на филмовия фестивал във Венеция, камерите бързо се фокусират върху нея. „Клаудия! Клаудия!“, поздравяват папараците тази свежа красавица, обута в бикини, ушити от майка ѝ. Името ѝ остава.
Сред ранните ѝ филми се открояват класики като „Аустерлиц“ на Абел Ганс, в който тя играе пикантната Полин Бонапарт, и особено „Роко и неговите братя“ (1960) на Лукино Висконти, в който всъщност има само много малка роля, но смесва искрите си с тези на Ален Делон… „Преди всичко, винаги остани такава, каквато си“, ѝ казва критикът Франсоа Шале. „Времето е спряло за теб“, ще отбележи Лино Вентура единадесет години по-късно в “Сутеньорът”.
През 1961 г. я среща и великият писател Алберто Моравия (автор на „Презрение“, чиято адаптация ще бъде две години по-късно от Жан-Люк Годар). Той ѝ предлага повече от интервю – силен диалог за опредметеното тяло и красота. Книгата ще бъде разпродадена. По-възрастните Джина Лолобриджида и София Лорен трябва да внимават… Успехът е гарантиран на следващата година с дуета Кардинал/Белмондо в шеметния „Картуш“ на Филип дьо Брока. Следва абсолютен триумф през 1963 г., когато тя се появява в „Гепардът“ (отново Висконти и Делон плюс Бърт Ланкастър и следователно „Златна палма“), шедьовърът на Федерико Фелини „Осем и половина“ (където тя е архетипът на звездата и следователно на себе си, говорейки по заповед на маестрото, за първи път, на недублиран италиански, дори ако това означава да има френски акцент) и „Розовата пантера“ на Блейк Едуардс. В първия си американски филм тя работи заедно с ексцентриците Питър Селърс и Дейвид Нивън. На снимачната площадка последният ѝ прави комплимент, който тя никога няма да забрави: „Клаудия, заедно със спагетите, ти си най-великото изобретение на италианците!“.
Италиански, френски и американски филми се редуват безпроблемно. Горещата Клаудия е сигурен залог. Публиката и киноманите я обожават. В личния си живот тя е партньорка на режисьора Паскуале Скуитиери от 1974 до 2011 г., с когото има дъщеря Клаудия. Скуитиери, който почина през 2017 г., беше мъжът на живота ѝ.И то въпреки факта, че е била толкова пламенно ухажвана – от Марлон Брандо до Мастрояни, включително всички президенти на Петата френска република. „Познавах и Ширак, семейството му, бяхме много близки приятели, до степен, че някои дори писаха абсурди“, коментира тя, за да сложи край на упоритите слухове…
Зашеметяваща снимка на Клаудия Кардинале бе избрана за илюстрация на плаката за 70-ия филмов фестивал в Кан.
През 2023 г. е създадена фондация „Клаудия Кардинале“, за да помага на млади творци. Актрисата е и ангажирана жена: „посланик на добра воля“ на ЮНЕСКО и активист срещу мускулната дистрофия и СПИН. Тя беше до Рок Хъдсън в Париж, когато той почина от болестта. „Той беше голям гей приятел, с когото ходехме ръка за ръка, за да изглежда романтично, защото да си гей в киното можеше да сложи край на кариерата ти“, обобщи тогава тя. Клаудия Кардинале подкрепяше и “Амнести Интернешънъл”, децата на Камбоджа, бореше се срещу насилието срещу жени, унищожаването на природата и дори ексцесиите на козметичната хирургия. Тя никога не е прибягвала до скалпел или други продукти. Вярно е, че според нея ослепителната ѝ усмивка е карала признаците на стареене да изчезват мигновено. Тя също така е споделяла, че Висконти я е научил да обича бръчките си, като я е карал да смръщва вежди.
Източник: “Фигаро”
Превод: Галя Дачкова
Гласове