Балканският полуостров преживява една от най-драматичните климатични трансформации в Европа. Научните данни показват, че климатичните зони мигрират на север със скорост между 70 и 100 километра на десетилетие в източна Европа, според изследване на Европейската агенция по околна среда. Това означава, че условията на Гърция от 1980-те години днес вече се усещат в Южна България, а югоизточните региони на страната преминават към полупустинен климатичен режим, пише Дунав мост.
Европа се топли най-бързо
Европа е континентът с най-бърз темп на глобално затопляне в света, като 2024 г. беше първата година, в която средната глобална температура надхвърли с над 1.5 градуса по Целзий периода 1850-1900 г. Според доклада “Europe’s environment 2025” на Европейската агенция по околна среда, климатичните промени вече засягат сигурността, общественото здраве, екосистемите, инфраструктурата и икономиката на континента.
За България въздействието е особено тежко. Според анализ на Европейската централна банка, климатичните бедствия изядоха около един процент от българската икономика през 2025 г., което означава загуба от около 140 евро на човек само заради сушата и горещините.
Балканите под ударите на сушата
През лятото на 2025 г. почти половината от площта на Европа и Средиземноморието бе засегната от суша, а ситуацията е по-лоша от тежката суша през лятото на 2022 г. Кавказкият и северобалканският регион са най-засегнати, като България и Косово имат 97 процента от територията си под предупреждение или тревога, според данните на службата “Copernicus” за наблюдение на сушата.
Изследване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия от февруари 2025 г. показва 40-60 процента увеличение на продължителността на топлинните вълни между 2003 и 2023 г., особено по Адриатическото крайбрежие и в райони на Косово, централна и северна Сърбия. Валежните тенденции показват засилени сушави в летните месеци в южните и крайбрежните зони, докато зимните валежи се увеличават, което повишава рисковете както от суша, така и от наводнения.
Югоизточна България към пустиня
Югоизточните региони на България – Ямбол, Сливен, Хасково и Стара Загора – преминават към полупустинен климатичен режим. Данните на Българската академия на науките показват, че през последните 20 години броят на дните с температура над 35 градуса по Целзий се е удвоил, а годишните валежи са намалели с близо 20 процента.
В Родопите и Сакар започват да се появяват типично средиземноморски растения, които преди не оцеляваха при българските зими. Сърбия, Северна Македония и Албания вече съобщават за образуване на биологични мъртви зони – райони, в които земята губи плодородността си и тревата не пониква.
Изчезващите четири сезона
Климатът на Балканите постепенно губи четирите си сезона. Зимите стават кратки и нестабилни, а преходните сезони се размиват. Пролетта идва и си тръгва за две седмици, есента изчезва под натиска на горещите октомврийски дни.
“Говорим за промени, които могат да изтрият всякакъв икономически напредък. Ако годишно България губи от три до пет процента от добавената стойност на икономиката си, за какъв икономически растеж става дума,” заяви Генади Кондарев, енергиен експерт от Черноморския изследователски енергиен център, цитиран от Българското национално радио.
Водата – най-ценният ресурс
С изместването на климата реките и язовирите губят дебит, а подпочвените води не успяват да се възстановят. По данни на Европейския съюз, до 2040 г. България може да загуби една четвърт от обработваемите си площи заради суша.
Между 2000 г. и 2023 г. средно над 69,000 квадратни километра обработваема земя са били засегнати от суша всяка година в ЕС, според доклада на Европейската агенция по околна среда. Сектори като селското стопанство и туризмът са пряко застрашени, тъй като вече има части от сезоните, които стават непредсказуеми.
Промяната е видима дори от космоса. Сателитите показват как границата mellan умерения и средиземноморския климатичен пояс се мести всяка година малко по на север. Заедно с нея мигрират растения, животни, насекоми, болести и нови климатични рискове.
Според изследване от 2019 г., публикувано в научното списание “Earth’s Future”, в източна Европа климатичните зони мигрират с най-висока скорост – континенталната и панонската зони напредват на север с почти 70 километра на десетилетие, а немералната зона – с над 100 километра на десетилетие.
Цената на бездействието
Екстремните метеорологични и климатични явления са довели до икономически загуби за Европейския съюз в размер на около 738 милиарда евро за периода от 1980 до 2023 г., като само за последните три години щетите са над 162 милиарда евро. Загубите между 2020 и 2023 г. са били два и половина пъти по-високи в сравнение с цялото предходно десетилетие.
България не е достатъчно подготвена за нарастващите климатични рискове – инфраструктурата е остаряла, а новата често се изгражда без да се отчита изменението на климата. Прогнозите към 2030 г. са тревожни – загубите от климатичните промени могат да достигнат от три до пет процента от икономиката.
“Това лято ни показа, че България не е толкова богата на водни ресурси, колкото смятахме, а те се губят заради неподдържана инфраструктура и непрецизно управление,” допълни Кондарев.