Баща разказа за системния тормоз по столичните улици: „Локали“ нападнаха сина ми няколко пъти

Баща от София подаде сигнал, че синът му е системно тормозен и нападан от група непълнолетни в столичния квартал Лозенец. Емил Русев твърди, че вече две години детето му е жертва на агресия от т.нар. „локали“ – група младежи, които го причакват, бият и ограбват.

Въпреки подадените сигнали, до момента полицията не е предприела ефективни действия.

Повтарящ се кошмар

„За последните две години това се случва над седем-осем пъти“, разказва Русев пред бТВ. Последният случай бил в събота – синът му бил нападнат в един от столичните молове, избягал, но бил преследван по улиците на Лозенец и се скрил в магазин. Бащата го открил уплашен и разтреперан.

Подобни инциденти, казва Русев, са се случвали и преди. „Преди година се прибра без обувки – каза ми, че му ги взели и го набили. Слязох долу и ги намерих, защото го търсеха да го довършат.“ Според него нападателите винаги са от една и съща група младежи, облечени в черно, с нахлупени шапки и скрити лица. „Не са едни и същи хора, но приличат. Винаги действат по един и същи начин“, казва той.

Бащата твърди, че един от нападателите вече е пълнолетен, но въпреки това няма резултат от сигналите му до органите на реда. „Никой не предприема нищо, детето ми живее в страх“, добавя Русев.

Тишината след агресията

Психологът Джорджия Арсова коментира, че родителите трябва да разговарят открито с децата си, за да ги насърчат да споделят. „За да бъде едно дете в ролята на тормозещ, това означава, че нещо тормози него. Проявяваме агресия, когато се чувстваме изплашени“, казва тя.

Според Русев решението е по-строг контрол в местата, където се събират тези групи – столичните молове. От СДВР отрекоха да има ръст на детската престъпност. По данни на националната статистика през 2024 г. малко над 1000 деца са преминали през детска педагогическа стая в София, от които 128 – за насилие и агресия.

Въпреки сухите цифри, за едно семейство в Лозенец статистиката не носи утеха – защото всяко излизане от дома се превръща в риск, а страхът вече има познати лица.