Най-големият съвременен български писател Милен Русков, автор на романите „Възвишение“ и „Чамкория“, докара розовото жълтопаветие на местните демократоиди до пълно умопомрачение с последната публикация в своя профил във Фейсбук.
„Харесва ми, че тези хора вече открито съобщават, че събират подписи СРЕЩУ еврото. Не за запазване на българския лев, а СРЕЩУ еврото. Така и трябва да бъде. Тия гадни колониалисти, дошли тука да превземат страната ми. Която все пак е моя родина, в края на краищата. И тия дошли тука. Тия натрапници. Тия нахали. Дошли тия натрапници в дома ти и почнали да разместват мебелите. Абе я се разкарайте, евроидиоти! Англичаните са умни хора, чупиха ги тия навреме. А ние не!“
Стотици активисти на грантовата общност заляха социалните мрежи с гневни, но импотентни реакции и призиви за заглушаване и отричане на писателя. Те твърдят, че е недопустимо известен и уважаван писател да е против основната линия, поддържана днес от повечето медии, НПО-та и правителството на Пеевски и Борисов. Не можело да се критикува влизането в Еврозоната. Явно очакват пълен конформизъм и спазване на правителствените очаквания за публично говорене.
Епизодът с възмущението срещу Русков отново показа пълната несъстоятелност на така нареченото „гражданско общество“ в лицето на Дайнов ,Манол Глишев, Ал. Кьосев и т.н.
Има обаче и подкрепата на нормалните хора. Предлагаме ви един такъв коментар в негова защита.
Автор: Васил Жечев, Фейсбук. Заглавието е на “Силна България”
Случаят с Милен Русков е показателен! Всъщност, на Русков му се “разминава” от много време насам и то не само защото е талантлив, а това знаем трудно се прощава, а понеже поминува с преводи. Половин година превежда, а другата половин година пише авторски произведения, живеейки скромно с парите от “копаенето” на преводаческата нива.
Имаше едно интервю от преди години, потърсете го и ще видите за какво става дума. Той е един от малкото в тази гилдия, който не е реално в тая гилдия, не получава субсидии, не се мъкне по събития на фондация “Елизабет Костова”, не е стипендиант, не ходи на уъркшопите им, в които те моделират и стилистично, а и идеологически младите литературни и поетични таланти на България. Цялата литературна сцена днес е пропита с мултиплицирани възпитаници на въпросната фондация и това всеки го знае!
След като деветдесетте години Център на изкуство Сорос, или там както се казваше навремето, започна първо да моделира националната сцена и авторите от художественото и пластичното изкуство, привнасяйки модели на съвременното западно изкуство, оперирайки го обаче от социалния ни контекст и критично мислене към новата политическо-икономическа реалност. Трябваше просто да уловят рефлекса на артиста, които дири препитание, да подменят държавата като източник на ресурси и същевременно ментор на идеологическата и стилистична посока и готово. Поколения наред след това бяха възпитани в неолибералните догми, изразени с политкоретния език на т.нар. Отворено общество. След като канализираха този тип изкуство създадоха фондация, която да се захване и с литературата. Започнаха с най-реакционните творци – художниците или артистите, както стана модерно тогава да се титулуват, визуалните артисти, понеже те могат да нарисуват картина много бързо, или да направят пърформанс или акция, видеоарт произведение и да повлияят на общественото мнение, оставяйки за сега, за онзи момент имам предвид, пишещите хора на спокойствие.
След като дадоха тласък на съвременното изкуство, пренасочвайки го в самодостатъчно, пъпосъзерцателно, индеферентно към политическите процеси и лишено от емпатия към собствения си народ русло, а и вярно на геополитическата прозападна линия, изкуство създадоха и фондация “Елизабет Костова”, като буквално хора от Отворено общество оглавиха новата организация. Да не им казвам имената сега, че са ми все още във френдлиста.
Та от там тръгна всичко, от там и се даде тласък на явлението Георги Господинов, чийто постмодернистичен първи роман “Естествен роман” четох в края на деветдесетте и началото на новия Милениум с голям кеф, защото към онзи момент ми импонираше на цялата постмодерна културна визия. Млад формалист художник, който се храни през очите и се опитва да сглоби сложни концепции, с които да кандидатства и участва в изложби с неговите видеоарт филми – какво да очакваш от литературните му вкусове?! След това нещата обаче с даровития иначе Герги Господинов бяха доведени от неговите институциализирани меценати в посока, която тръгна да обслужва изцяло тезата “Сега е супер, преди беше много лошо, не критикувайте днешното, да не се върне старото”, изцеждайки таланта му за “укрепване на демокрацията у нас”, а и за успиване на обществото, което от ден на ден все повече обедняваше. Просто го гепнаха, както гепнаха художниците и го вкараха в машината за производство на демокрация.
И така не само той, част от литературните труженици съшо бяха подхванати от фондацията. Нахраниха старите, подмазаха им се, показаха ги тук-таме да се почувстват оценени и валидирани, като преляха от авторитета им към новата институция, а после прибраха в кошарата младите. От там нататък ние нямаме литературна критика на времето извън позволеното клише, за което споменах.
Русков обаче си позволяваше не само да пише без да се храни от тяхната трапеза, но и епико-метагорично, ползвайки именно исторически метафори, да прави синтез и критика на съвремието ни. “Възвишение” си е точно такова произведение и там има безпощадни бичувания на днешния подъл либерален свят, в който ни насадиха. Направо си е политНЕкоректен и за тази му волност от тогава наистина му вдигнаха сериозно мерника.
Творец извън техния контрол, представяте ли си, който е талантлив; интелигентен; осъзнава достойнствата си; четен, не на последно място; и който не се подчинява на конюнктурата!? Това е ужас за цялото либерално крило и за възпитаниците му, които полудяват от това, че някой може да запази достойнство и да създава без да иска от тяхната трапеза.
Онова интервю преди години, в което той беше обяснил за този целия механизъм, те го покриха. Направиха се на ударени, защото ако беше тръгнал спорът по същество те щяха да загубят. По тая причина взеха да го следят, за да видят дали няма да каже нещо, за което да се заядат. И то да се заядат за нещо, което в реалността на медийния климат, на публичната среда, която за тия години те истеризираха с пещерния антикомунизъм, дето на всички нормални ни е писнал, прави вече впечатление.
Обаче как се промениха нещата, а, как те ги промениха?! Такова усърдие, с което да смениш целият бекграунд, да го наситиш с агресия, та в тази среда подобни разсъждения, каквито Русков поднася, да изглеждат крайни, въпреки че са аргументирани и напълно логични?
М, как ви се струва?!
Това е такава загуба на ментален суверинитет за обществото, такава плашеща парализа на умовете на нацията, че…
И то от хора като Дайнов, който някога по-съшия начин е громил колегите си в института за липса на идеологическа и комунистическа вярна на Партията линия, днес критикуват автора по същия начин, но в новия геополитически ключ.
– Русков трябва да бъде канселиран – крещи Женята Дайнов!
Да бъде забранен в общността, да бъде превърнат в токсичен автор, който е путинист и копейка, та да престанат да го четат хипстърите, влияейки им в посока, която не е “правилна”!
Отстрелването на неудобни автори започна! Не знам дали няма Дайнов да организира едно аутодафе направо, показвайки на младите надежди кое трябва да четат и кое не.
Кое е вредно!
Това е…
Пълна подкрепа за Милен Русков от мен!