От Канада – обратно в България! В предаването „Ничия земя“ прозвуча вълнуващият разказ на Даниела – българка, която след 23 години живот и работа в Торонто решава да се върне у дома.
Тя споделя с откровение, че години наред е наблюдавала как свободата в северноамериканските училища понякога стига до крайности, които дори възрастните трудно разбират. Учителите, по думите ѝ, често се чувствали безпомощни пред предизвикателствата на новото поколение – деца, които експериментират със своята идентичност и усещане за принадлежност.
„Искам да ви кажа, че и в България се живее – и то се живее добре! Друг е въпросът, че за тези 23 години България се е развила и това вече не е същата държава, която напуснахме! Има много положителни неща, за които можем да се хванем и тук да си продължим живота“, казва Даниела с усмивка.
Тя е взрив от доброта, емоции и разбиране – един от най-уважаваните български композитори, преподавател по музика и родител. След повече от две десетилетия зад океана, Даниела решава да се върне у дома – не защото е загубила нещо в Канада, а защото вярва, че „американската мечта“ може да има своето продължение и в България.
Това, което разказва звучи шокиращо, описва крайностите, до които може да стигне свободата в самоопределянето на едни все още невръстни деца. Не, не е грешно, просто и за хората, които са в ролята на възпитатели понякога е малко шокиращо… Затова „американската мечта“ бяга обратно към България.
Ще чуете много истории за деца и тяхното себеусещане като други в обществото. Ще чуете колко безпомощни се чувстват учителите в опита да разбират. И въпреки това – разказвачът си остава много по-интересен, ценен и уважаван заради постиженията от миналото, а не от сблъсъка с настоящето.
Нейният разказ не е просто история за завръщане, а за надеждата, че човек може да намери мястото си навсякъде – стига да носи вяра, любов и желание за промяна.