Българче: Не харесвам Хелоуин, защото не е български празник. Обичам да се обличам в кожи и звънци като кукер

Необичайно, но колоритно шествие блокира движението в благоевградския квартал „Струмско“ за близо три часа тази вечер. Вместо типичните костюми за Хелоуин – вещици, вампири и зомбита – улиците се изпълниха с кукери, облечени в тежки кожи и звънци.

За седма поредна година сурвакарската група от квартала излиза в края на октомври, точно два месеца преди традиционния празник „Сурва“.

Жителите казват, че не отричат чуждите традиции, но искат да напомнят на децата си смисъла и силата на българските обичаи.

„Не харесвам Хелоуин. Обичам да се обличам в кожи и звънци – това ме кара да се чувствам свързан с нашето минало“, сподели едно от децата, участници в шествието.

„Да запазим и предадем на децата ни българските традиции – те са помагали на нашите предци да се уповават на нещо по-голямо от тях. Това е нашият смисъл“, допълни един от организаторите на групата.

Деца и възрастни се подготвят за Хелоуин. В Елин Пелин “пакост или лакомство” = “диабет или затвор”

Най-търсените костюми тази година при момчетата са на Дарт Вейдър, а при момичетата – Жената Котка

Според участниците в събитието празникът „Сурва“ има много общо с Хелоуин – и двата включват маски, преобразяване и гонене на злото.

Разликата е, че в българската традиция звънците и маските имат пречистваща сила, а кукерите вярват, че с танца си гонят зимата и злите духове.

„Това е нашият начин да кажем на децата – имаме си наш Хелоуин, и той се казва Сурва“, обясниха участници в шествието.

Местните жители подчертават, че инициативата им не е протест срещу чуждите празници, а опит да върнат духа на българския фолклор и общностното преживяване.

Всяка година групата се подготвя месеци наред – шие костюми, изработва маски и подготвя деца да се включат.

Докато звънците огласяха улиците, десетки жители на квартала снимаха, аплодираха и се включваха в танците.

„Искаме да покажем, че традицията е жива. Че можем да празнуваме шумно, весело и по нашия начин – без да забравяме кои сме“, каза един от по-възрастните сурвакари.