ЕС въвежда нови правила за всички сгради: Касае всички – от живущите до производителите на тухли и керемиди

Европейската комисия (ЕК) изисква от страните членки да представят Национален план за саниране на сгради до края на 2026 г. и да създадат национална база данни с енергийните характеристики на сградите. Това предвижда обновената Директива за енергийните харастеристики на сградите, която беше представена на конференция, организирана от “Ен Ефект”. Директивата въвежда и понятието за сгради с нулеви емисии, предаде Инвестор.бг. 

Новите стандарти за нулевоемисионни сгради и модернизираната система за енергийна ефективност не са само изискване от Брюксел, което цели да усложни законовите процеси, а това е дългосрочният път, който Европа и България са избрали към климатична неутралност и по-добро качество на живот, каза Цветелина Пенкова, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

Тя отбеляза, че предизвикателствата за България в усилията за подобряване на енергийната ефективност на сградите са известни – повече административен и експертен капацитет, повече доверие в системата за сертифициране, по-широк достъп до финансиране и реална подкрепа за домакинствата, така че обновяването на сградния фонд да бъде възможност, а не тежест за тях. Според нея важна роля за решаването на някои от тези проблеми има обхватната информационна кампания.

„Европейските механизми като Модернизационния фонд, структурните инструменти и новите програми, които се предоставят на България, ще ни дадат възможност да ускорим тези процеси. Обновяването на сградния фонд не е самоцел, а инструмент за модерна енергийна система, за по-качествена градска среда и социална справедливост, това е и единственият път да преодолеем енергийната бедност и да повишим конкурентоспособността на икономиката си“, отбеляза Пенкова.

Според нея сградният фонд е най-важната стъпка по пътя на предстоящата енергийна трансформация с цел създаване на чиста и устойчива енергийна система. А енергийната ефективност и технологиите в тази сфера са един от малкото сектори, в които Европа и ЕС все още имат стратегическо предимство от гледна точка на разработки и налични инструменти.

75% от сградния фонд в ЕС не е енергоефективен

Сградният фонд в ЕС е с площ от около 24 млрд. кв. м, около 74% от които жилищна. Той се състои от 186 млн. постоянно обитавани жилищни единици, като нивото им на обновяване е много ниско, съобщи Силвия Резеши от Главна дирекция „Енергетика“ в Европейската комисия.

75% от сградния фонд не е енергоефективен, а 85% от сградите ще останат част от сградния фонд през следващите десетилетия, добави тя.

Резеши представи обновената Директива за енергийните характеристики на сградите, чиято последна основна преработка влезе в сила през 2024 г. Крайният срок за транспонирането ѝ в националното законодателство е 29 май 2026 г. с изключение на чл. 17, параграф 15, чийто краен срок беше до 1 януари тази година и предвижда преустановяване на финасовите стимули за котли, които използват изкопаеми горива.

Страните членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, за да се съобразят с изменените разпоредби на директивата, до 29 май догодина и да ги съобщят на Комисията. До 31 декември тази година се очаква първият проект на Националния план за саниране на сгради по чл. 3 на директивата, като от страните членки се изисква да проведат обществена консултация на проекта си, преди да го изпратят на Комисията. Следват оценка на проекта и евентуално специфични препоръки, които страните членки трябва да интегрират в крайния Национален план за саниране на сгради, обясни представителката на ЕК. Планът трябва да бъде предоставен до 31 декември 2026 г.

Резеши очерта няколко основни направления в преработената директива – саниране, декарбонизация, поддържащи мерки, модернизация и системна интеграция. В направление саниране са включени минималните стандарти за енергийни характеристики в нежилищните сгради, националните криви за постепенно саниране на жилищния фонд, Националният план за саниране на сгради. Темата за декарбонизацията обхваща сградите с нулеви емисии, сгради, подготвени за слънчеви инсталации, не само фотоволтаични, а и топлинни, взема под внимание потенциала за глобално затопляне през целия жизнен цикъл на новите сгради и премахва субсидиите за котли, работещи с изкопаеми горива.

Системната интеграция включва засилена рамка на показателя за интелигентно управление, за качеството на въздуха, вентилацията и други технически сградни инсталации, дигитализацията и обмена на данни. Поддържащите мерки обхващат сертификатите за енергийни характеристики, включени са нови разпоредби за въвеждане на паспорти за саниране на сгради, мерки за финансиране и борба с енергийната бедност, повече и по-добри разпоредби, свързани с обслужването на едно гише, предвиден е нов стандарт за основно саниране и изискване за създаване на национални бази данни за енергийните характеристики на сградите.

Нулевоемисионни сгради

Основен елемент в новата директива са сградите с нулеви емисии. Те ще бъдат стандарт за всички нови сгради от 2030 г., а две години по-рано – за сгради, притежавани от публични органи. „Сградите с нулеви емисии имат нулеви въглеродни емисии на място от изкопаеми горива и много ниски енергийни нужди, които се покриват от енергия от възобновяеми източници, произведена на място или в близост или предоставена от общност от възобновяеми енергийни източници. Те могат да използват също енергия от ефективна централна отоплителна или охладителна система и енергия от източници без въглеродни емисии“, обясни Резеши.

Държавите членки трябва да определят максимален праг на потребление на енергия с оглед достигане минимум до равнището на оптималните разходи, установени в последния Национален доклад за оптималните разходи. „Този праг се преразглежда на всеки пет години. Максималният праг за тези сгради е най-малко с 10% по-нисък от прага на общото потребление на първична енергия в съществуващия стандарт за нови сгради с близко до нулево нетно потребление“, отбеляза Резеши. Страните членки трябва да уведомят ЕК за своите максимални прагове и методиката на изчисляването им.

Важно значение имат и коефициентите на първична енергия, като те трябва да бъдат редовно актуализирани и ориентирани към бъдещето за всеки енергиен носител, вземайки предвид очаквания енергиен микс въз основа на Националния план за енергетика и климат.

Обновената директива предвижда също повече точки за издаване на сертификати за енергийни характеристики, включително при основен ремонт. Разширява се обхватът на препоръките за подобряване на сградата и се въвежда засилена рамка за качество, отбеляза Резеши. Страните членки трябва да създадат бази данни за енергийните характеристики на сградите и да предоставят информацията най-малко веднъж годишно на Обсерваторията на сградния фонд на ЕС. Страните трябва да гарантират също, че собствениците, наемателите и управителите на сгради могат да имат пряк и безплатен достъп до данните за техните сградни инсталации.

Сертификатите са валидни 10 години, като има възможност за опростени процедури за актуализирането им на база ограничено саниране например. Те следва да обхващат подобрена ефективност, намалени емисии на парниковите газове, подобрено качество на вътрешната среда, оценки за икономии на енергия и намаление на емисиите на парникови газове при основни ремонти и индивидуални мерки. Двете новости са, че в сертификата трябва да се отбележи възможността за адаптиране на отоплителните, вентилационни, климатични системи за работа при по-ниски температурни настройки и да се включи оценка на оставащия живот и възможности за подмяна на отоплителните системи.

Предизвикателствата за България

Според Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), България ще се изправи пред две големи предизвикателства при въвеждането на изискванията на директивата в националната нормативна уредба. Първо, според него понятието за сгради с нулеви емисии трябва да бъде въведено по такъв начин, че да има възможност за осъществяване и всички участници по веригата, свързана със създаването на нова сграда, да са наясно със задълженията и отговорностите си – проектанти, строители, изпълнители, консултанти.

Второ, огромният обем от информация, който Националният план за саниране изисква, следва да бъде събрана, анализирана и проектирана разумно напред в годините с оглед постигането на целите за 2040-2050 г., отбеляза Алексиев.

„Енергийната ефективност е хоризонтална политика, която касае всички – от обитателите на жилища до производителите на тухли и керемиди. Участието на всички по веригата трябва да бъде проактивно“, изтъкна той.