Как да убиете децата си?

Как да убиете децата си?
Най-краткият отговор гласи: “бъдете в крак с новото време и прилагайте всякакви необосновани съвети на псевдо специалисти, които не носят отговорност за причиненото от тях”.
Преди 13 години прекарах месец в Холандия в компанията на трима млади мъже на възраст между 26 и 28 години. Не умееха да готвят. Първият ден извикаха млада колежка да им сготви. Тя им сервира и след като се нахраниха, господата се прибраха в стаите си без да обелят дума, а тя отсервира и им изми чиниите в тяхно отсъствие… Единият не можеше да си свари яйца и не успя, въпреки напътствията ми. Не можеха да си приберат масата, да измият приборите, не знаеха как да използват моп или прахосмукачка. За обноските им не ми се разказва. Всички те бяха отгледани като звезди – хора, които са талантливи и ще покорят света с таланта си, поради което никакво друго знание не им е нужно. В семействата им са се отнасяли с тях като с подрастващи във възраст, когато тези мъже трябваше да възпитават свое собствено поколение. Мога да разкажа много истории от този месец, които биха ви карали да се смеете с глас, но тъжната истина е, че двама от тези младежи вече не са между живите.
Учените твърдят, че липсата на стрес забавя значително съзряването на мозъка, което се отразява както върху емоционалната зрялост, така и върху възможността да се вземат добре обосновани решения. Днешните 30 годишни са безпомощни в сравнение с хората на 20 години от втората половина на XX век. Отсъстващите задачи и напрежение по време на детството им ги прави емоционално нестабилни и страдат психически тежко дори при най-малкия проблем на работа. Колкото до възприемане на нормалните биологически роли – родител, съпруг или съпруга – това са непосилни задачи за отглежданите като тинейджъри 30 годишни. Невролозите отбелязват значително по-бавното съзряване на мозъка на тези младежи. Днес цели дялове остават неразвити, поради липсата на еволюционно обусловени дейности. Всички тези хора са предразположени към тежки депресии, зависимости и неспособност за оцеляване. 
Затова продължавайте да се вайкате за вашите деца. Сърдете се за “тежките” им раници, за домашните, за задачите. Продължавайте да ги отглеждате зад стъкло и като в саксия. Не им показвайте тежестта на домакинската или градинската работа, стойността на парите и труда. Пазете ги от всеки сблъсък с живота – болестите на близки и далечни, смъртта, историята на битието. Не им причинявайте стрес – той ще ги срещне и ще бъде убийствен за тях, когато вас вече няма да ви има. Продължавайте да следвате съветите на безмозъчни лайф коучове и всевъзможни позитивни психолози, които задават правилата за създаването на неустойчиви, лабилни същества, застрашени от преждевременна кончина. Родителството е сериозна отговорност, която започва далеч преди онези 7 секунди, продължава в пълна 24 часова  отговорност в първите 7 години и значително по-малка заетост след това. Но ако смятате само да носите пари и да сменяте памперси не 3, а 30 години, то следвайки съветите в последния абзац, твърде вероятно е да се превърнете в убийци на собствените си деца. Това са фактите за психическото ни здраве!
Автор: Валентин Грандев, фейсбук