Държавните предприятия да въведат система за управление на корупционния риск, включваща и “служител по почтеността”, предвиждат приети на първо четене промени в Закона за публичните предприятия. Измененията, внесени от Анна Александрова (ГЕРБ-СДС) и група народни представители, бяха одобрени със 105 гласа “за”, 42 “против” и 19 “въздържал се”, съобщи БНР.
Със законопроекта се въвежда задължение за внедряване на системи за управление на корупционния риск в държавните предприятия в изпълнение на препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и като част от мерките, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Системите за управление на корупционния риск обхващат подбора на висши служители, мерки за предотвратяване на конфликт на интереси, методология за оценка и контрол на корупционните рискове, обучения по етика и почтеност на служителите и въвеждането на ролята на служител по почтеност.
От името на вносителите Георги Кръстев (ГЕРБ-СДС) обясни, че се разширяват правомощията на Агенцията за публични предприятия и контрол с това да приемат Кодекс за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия.
Петър Петров (“Възраждане“) коментира, че този законопроект е безсмислен, тъй като в него не вижда реални мерки за противодействие на корупцията и намаляване на корупционния риск. „Не ви трябва служител по почтеността, трябва ви детектор на лъжата с един единствен въпрос: вземал ли сте нерегламентирано пари по повод изпълнения на своята длъжност?“, коментира ой.
Александър Рашев (“Има такъв народ“) посочи, че т.нар. служител по почтеността ще провежда обучения за поведението на служителите и изпълнението на този етичния кодекс. Тези обучения ще бъдат периодични, отбеляза той.
Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) посочи, че изграждането на система за вътрешен контрол и интегритет е форма на управление на риска и практика в големи международни търговски компании. По думите му може да се ползва опита на частни компании, за да разработят системата и в българските публични предприятия.
БНР