Мотивацията се базира само на страстта, която имат хората, а не на нуждата. На едно дете с телефон за 1000 лева в джоба тя не му е нужна. През 90-те години ние нямахме нищо и бяхме мотивирани да играем, за да успеем в живота. И аз не можех да се откажа, защото нямах друга опция. А като нямаш избор, просто продължаваш напред, пише gramofona.com.
С тези думи започна срещата си в Бургас волейболната знаменитост Владимир Николов. В Културния дом на НХК един от най-добрите спортисти от недалечното минало представи автобиографична си книга „Високо“. Той обаче почти не говори за нея, а даде своето мнение по редица наболели волейболни и футболни проблеми, отговори на множество въпроси от публиката, разказа как настоящите звезди на националния отбор – синовете му Александър и Симеон, са поели по неговия път.
На въпрос на заместник-кмета Манол Тодоров ще пропуснем ли момента със сегашната еуфория покрай националния отбор по волейбол да развием този спорт в България, за да не стане като с футбола след САЩ 94, Николов заяви, че това няма да се случи. По думите му, федерацията има дългогодишна политика да развива детско-юношеските школи и това се вижда с успехите на подрастващите на международните първенства. Нещо, което не се е случило с футбола след златното поколение от Щатите.
Николов твърди, че големият проблем на футбола в България е присъствието на много чужди играчи в отборите. Те с нищо не допринасят за вдигането на нивото на нашето първенство и нищо не оставят след себе си, след като си тръгнат. Вместо да се купуват десет играчи от други държави за например 30 000 долара, по-добре да се вземат трима качествени за по 100 хиляди. Но те ще вдигнат нивото на отборите и от тях ще се учат младите български футболисти.
За да имаме играчи на световно ниво, те задължително трябва да играят в силни първенства в чужбина. Тогава ще имаме и силен национален отбор. Така е в момента във волейбола. В България нивото никога няма да е достатъчно конкурентно, за да развие един талантлив спортист своите качества. Но той трябва да отиде в чужбина, когато тук е достигнал тавана си, а не да избързва, защото това може да има обратен ефект и да провали кариерата си, счита Владо Николов.
Волейболистът призна, че е направил опит да насочи Александър и Симеон към футбола. Дори ги закарал в Италия в школа на „Интер“. „Какво се получи? Сашо риташе като твърд централен защитник – топка минава, но не и човек. А Мони вместо да следи къде е топката, гледаше птичките и тревичките“, разказа Николов. След футболните неволи логично двамата му синове са се насочели към неговия спорт и са се развили като волейболисти. По същия път засега върви и малката му дъщеричка Дария, която седеше до баща си на сцената в Културния дом на НХК. А що се отнася за третия му син Филип, за него каза само: „Да е жив и здрав!“.
Относно книгата „Високо“ Владимир Николов се пошегува, че сега е тръгнал като млад писател на обиколка из страната, само дето нито е млад, нито е писател, но продава книги. Идеята за творбата е на Захари Карабашлиев, а в действителност неин автор е журналистката Виолета Цветкова. Анонсът към книгата звучи като житейска сентенция: „Няма кратък път към върха. Пътят към върха е проза – работа, още от същото, години наред от същото, за да можеш един ден наистина да стигнеш донякъде. До високото“.