Днес вече няма емигранти. Поне от България няма. За да си емигрант трябва да имаш Родина. Ние имахме. Тя се казваше Народна Република България. Там ни израждаха в кварталните поликлиники, ваксинираха ни с БЦЖ ваксината, която по-късно ни спаси от Ковида, приемаха ни чавдарчета, а после и пионерчета и комсомослци. Там никой не му идваше на ум да отказва партийно членство.
Разбира се, след промените 1989 всички се оказаха насила вкарани и в партията и в комсомола, а също и в пионерската организация. Не им вярвайте на тези, които ви разказват, че насила ги били карали да стават членове на организации. Избиваха се тогава кой по-пръв да се запише и натегне. Но това е съвсем друг въпрос.
Независимо от убежденията си след промените всички идвахме от Родината и се чувствахме част от една специална българска задруга. В този смисъл бяхме емигранти, тоест хора които напускат едно място на обитаване. Опитахме се да станем добри имигранти, но не престанахме да бъдем българи. Не преставахме да обичаме Родината и да носим България в душите си.
Казват ни, че сме се поамериканчили, но ние си пазим нашата България в сърцата. Така и ще си отидем от този свят запътили се по още не разсъмналата се, заснежена улица “Шопски отряд” към основно училище “Йосиф Ковачев” за поредният урок…Да, ние бяхме емигранти и се опитахме да станем добри имигранти.
Някои от нас избраха да останат и да отглеждат деца в мястото, в което са се родили. Те също бяха принудени да емигрират. Родината беше уничтожена, сравнена със земята, унижена. Всичко строено от нашите родители беше разрушено, а на негово място се построи едно голямо казино.
В казиното светлините заслепяваха, музиката гърмеше, на огромни кръгли маси американски и европейски крупиета въртяха кървава рулетка, а децата на партийната номенклатура се блъскаха около масите за правото да залагат части от разчлененият труп на майка България.
Останалите българи бяха допускани в казиното в ролите на проститутки, сервитьори, певци, танцьори, охрана или друг обслужващ персонал.
Нека бъдем честни. Някои от нас, емигрантите, взеха да помагат на крупиетата в казиното, докато ние другите тук, се опитвахме да станем добри имигранти.
Ние живеехме, работихме и отглеждахме децата си. Ние се опитвахме да разберем културата и историята на тези народи където бяхме имигрирали. На същите тези народи организирали кървавате рулетка в Родината ни.
Нито ние, нито останалите на територията имаха някакъв хъс за борба. Ние бяхме загубили не в битка, а в съд. Нас ни посочиха с пръст и назоваха Родината ни престъпна. Назоваха системата, която ни отгледа и направи хора човеконенавистническа. Ние бяхме отгледани като честни, миролюбиви и хуманни хора, вярващи в общочовешките ценности, които до голяма степен се покриват с божиите заповеди.
Но ни принудиха и ние се покаяхме. Покаяхме се за лагерите, които не сме строили, за извращенията, които не сме правили, за убийствата, които не сме извършвали и за кражбите, в които не сме участвали.
Тези, които бяха крали, убивали, насилвали и строели лагери, седнаха на кръглите маси с невъзмутимите крупиета и започнаха да залагат там късове от майка България, която самите те бяха разкъсали. Ние само гледахме. В това е нашата вина. Ние просто и тъпо гледахме.
Емигрантите бяхме по-щастливи, защото можехме да не виждаме това. Бяхме заети с имиграция и не си осквернихме очите. Душите ни останаха неизгорели. Останалите в територията не можеха да не виждат и душите им вкамениха за да не изгорят. Нашите деца порастнаха българчета, незнаещи българска история, писменост и култура, говорещи на български с акцент, но все пак българчета.
Душите им са български, защото ние им предадохме нашите. Много от децата на територията, а и някои от нашите деца, пораснаха мигранти – говорещи идеален български с множество английски думички, заселили се в езика ни в последните трийсет години, знаещи много добре историята на страната, но мигранти.
Душите им не са в България. Душите им не са и в никоя друга страна. Душите им са души на бездомници. Те не са проститутки, сервитьори, обслужващ персонал на крупиетата в България. Те обслужват едни други крупиета, на една друга рулетка. Тази рулетка е земното кълбо, а залозите са всички страни по него, всички океани и континенти, всички недра, целият въздух, всичкото слънце и даже и целият космос. И собственика на това казино е самият Сатана. И днес няма да гледам тъпо. И днес няма да се покайвам за чужди грехове. Ще се покая само за един грях. Нищо се направих и не се отрекох от Сатаната. Но Не и днес. Отричам се от Сатаната. Отричам се, отричам се, отричам се!
Виктор Хинов