Днес вече няма емигранти. Поне от България няма. За да си емигрант, трябва да имаш Родина

Днес вече няма емигранти. Поне от България няма. За да си емигрант трябва да имаш Родина. Ние имахме. Тя се казваше Народна Република България. Там ни израждаха в кварталните поликлиники, ваксинираха ни с БЦЖ ваксината, която по-късно ни спаси от Ковида, приемаха ни чавдарчета, а после и пионерчета и комсомослци. Там никой не му идваше на ум да отказва партийно членство.

Разбира се, след промените 1989 всички се оказаха насила вкарани и в партията и в комсомола, а също и в пионерската организация. Не им вярвайте на тези, които ви разказват, че насила ги били карали да стават членове на организации. Избиваха се тогава кой по-пръв да се запише и натегне. Но това е съвсем друг въпрос. 
Независимо от убежденията си след промените всички идвахме от Родината и се чувствахме част от една специална българска задруга. В този смисъл бяхме емигранти, тоест хора които напускат едно място на обитаване. Опитахме се да станем добри имигранти, но не престанахме да бъдем българи. Не преставахме да обичаме Родината и да носим България в душите си.

 Казват ни, че сме се поамериканчили, но ние си пазим нашата България в сърцата. Така и ще си отидем от този свят запътили се по още не разсъмналата се, заснежена улица “Шопски отряд” към основно училище “Йосиф Ковачев” за поредният урок…Да, ние бяхме емигранти и се опитахме да станем добри имигранти. 
Някои от нас избраха да останат и да отглеждат деца в мястото, в което са се родили. Те също бяха принудени да емигрират. Родината беше уничтожена, сравнена със земята, унижена. Всичко строено от нашите родители беше разрушено, а на негово място се построи едно голямо казино. 

В казиното светлините заслепяваха, музиката гърмеше, на огромни кръгли маси американски и европейски крупиета въртяха кървава рулетка, а децата на партийната номенклатура се блъскаха около масите за правото да залагат части от разчлененият труп на майка България.
 Останалите българи бяха допускани в казиното в ролите на проститутки, сервитьори, певци, танцьори, охрана или друг обслужващ персонал.
 Нека бъдем честни. Някои от нас, емигрантите, взеха да помагат на крупиетата в казиното, докато ние другите тук, се опитвахме да станем добри имигранти. 

Ние живеехме, работихме и отглеждахме децата си. Ние се опитвахме да разберем културата и историята на тези народи където бяхме имигрирали. На същите тези народи организирали кървавате рулетка в Родината ни.
 Нито ние, нито останалите на територията имаха някакъв хъс за борба. Ние бяхме загубили не в битка, а в съд. Нас ни посочиха с пръст и назоваха Родината ни престъпна. Назоваха системата, която ни отгледа и направи хора човеконенавистническа. Ние бяхме отгледани като честни, миролюбиви и хуманни хора, вярващи в общочовешките ценности, които до голяма степен се покриват с божиите заповеди.

 Но ни принудиха и ние се покаяхме. Покаяхме се за лагерите, които не сме строили, за извращенията, които не сме правили, за убийствата, които не сме извършвали и за кражбите, в които не сме участвали.
Тези, които бяха крали, убивали, насилвали и строели лагери, седнаха на кръглите маси с невъзмутимите крупиета и започнаха да залагат там късове от майка България, която самите те бяха разкъсали. Ние само гледахме. В това е нашата вина. Ние просто и тъпо гледахме.
 Емигрантите бяхме по-щастливи, защото можехме да не виждаме това. Бяхме заети с имиграция и не си осквернихме очите. Душите ни останаха неизгорели. Останалите в територията не можеха да не виждат и душите им вкамениха за да не изгорят. Нашите деца порастнаха българчета, незнаещи българска история, писменост и култура, говорещи на български с акцент, но все пак българчета.

 Душите им са български, защото ние им предадохме нашите. Много от децата на територията, а и някои от нашите деца, пораснаха мигранти – говорещи идеален български с множество английски думички, заселили се в езика ни в последните трийсет години, знаещи много добре историята на страната, но мигранти. 
Душите им не са в България. Душите им не са и в никоя друга страна. Душите им са души на бездомници. Те не са проститутки, сервитьори, обслужващ персонал на крупиетата в България. Те обслужват едни други крупиета, на една друга рулетка. Тази рулетка е земното кълбо, а залозите са всички страни по него, всички океани и континенти, всички недра, целият въздух, всичкото слънце и даже и целият космос. И собственика на това казино е самият Сатана. И днес няма да гледам тъпо. И днес няма да се покайвам за чужди грехове. Ще се покая само за един грях. Нищо се направих и не се отрекох от Сатаната. Но Не и днес. Отричам се от Сатаната. Отричам се, отричам се, отричам се!

Виктор Хинов