Знаете ли историята на “Жената от локума” и с кое село е свързана

Забравената история на русенската захарна фабрика и една прочута снимка

Една от най-разпознаваемите образи в българската търговия – този на „Жената от локума“, може да се окаже тясно свързан с русенското село Тръстеник и индустриалната история на крайдунавския град. Нова хипотеза свързва автора на прочутата фотография с фамилия от селото и белгийските инвеститори, изградили първата голяма захарна фабрика в България.

Историята на захарта по българските земи и етимологията на името на село Тръстеник дават основание да се търсят корените на сладкото изкушение именно в Русенско.

„Тръстеник“ и захарната тръст

Етимологията на името на село Тръстеник насочва директно към растението, от което в миналото се е добивала захар. Старобългарската дума „тръст“ и производните ѝ са ясен индикатор за наличието на тази култура в региона. Според исторически сведения и „Български апокрифен летопис“, районът е бил благоприятен за отглеждане на захароносни растения.

Захарната тръст, пренесена от Мала Азия, е виреела по тези земи още по време на Османската империя. Богатите на варовик почви в землището на Тръстеник, подобно на тези във френските винени региони Шампан и Бургундия, са създавали отлични условия както за лозя, така и за захародайни култури.

Белгийската следа в Русе

Ключов момент в историята е построяването на захарната фабрика в Русе през 1898 година с белгийски капитали. Градът е избран заради стратегическото си положение на река Дунав, което позволява лесен транспорт на суровини и готова продукция.

Според местни предания, сестрата на фотографа, заснел емблематичния кадър с „Жената от локума“, се омъжва за един от белгийците, работещи във фабриката. Твърди се, че авторът на снимката е известен като „фотографа-безсребърник“. Подобно на библейската притча за Соломоновия съд, той избира да не претендира гръмко за авторство, за да запази целостта на творбата и историята, особено след промените през 1944 година и национализацията на фабриката.

Изгубената история

След национализацията, фабриката е преименувана на Комбинат „Димитър Благоев“, а връзките с белгийските индустриалци и фамилията Адам, която остава в България, потъват в забрава. Буржоазното минало на захарната индустрия не е било удобна тема за историографите по време на социализма.

Днес съдебните спорове за търговски права често блокират истинската история зад образа. Изследователите смятат, че трябва да се издирят наследниците на въпросния фотограф, като според информацията една от дъщерите му все още е жива. Това би могло да хвърли светлина върху връзката между „Жената от локума“, белгийските инвеститори в Русе и село Тръстеник.

Дунав мост