Лиляна Павлова: Влизането в еврозоната не е даром, а цените си растат и без еврото

“Еврото е инструмент, но не е панацеята, която ще ни спаси от всички рискове”, това заяви в студиото на БНТ Лиляна Павлова – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка от 2019 до 2023 г. и бивш министър на регионалното развитие. Тя коментира още фискалната дисциплина и бюджета за 2026 г. в контекста на присъединяването на България към еврозоната.

Павлова подчертава, че еврозоната не е магическа пръчка, а инструмент, който може да подпомогне развитието на икономиката, но не решава автоматично всички проблеми: “Еврото е една голяма възможност. Това е стратегически избор за това къде искаме да вървим – възможността на българската икономика, на нашата държава да расте, да привлече инвестиции, да увеличаваме доходите и да повишим качеството на живот”, каза тя.

По думите ѝ, изборът е изцяло в ръцете на страната – дали ще се възползваме от възможностите, които еврото ни предоставя. Павлова припомни и позицията на председателите на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд: “Както много ясно Кристин Лагард, президентът на Европейската централна банка, и Кристалина Георгиева казаха – реформите трябва да продължат. Политиката и воденето на строга фискална дисциплина при подготовката на бюджета и при планирането на публичните разходи трябва да продължи. Не се отпускайте”.

“Цените се увеличават с или без еврото. Спекула и злоупотреби е имало винаги. Въпросът е държавата да осъществява строг контрол”, категорична е тя.

Според нея началото на информационната кампания за въвеждането на еврото е било забавено

“Влизането в еврозоната не е даром. То е в резултат на много дългогодишни усилия, строга фискална политика и дисциплина. Благодарение на това влезнахме в чакалнята ERM2”, каза тя.

Павлова смята, че политическа нестабилност е забавила процеса, но влизането в еврозоната е правилният стратегически избор за България. По отношение на бюджета за следващата година и дефицита, Лиляна Павлова коментира:

“Всеки един бюджет трябва да бъде подчинен на ясните правила – приходи и разходи. Да, взимаш заеми, когато е необходимо, но ги взимаш с ясното съзнание колко взимаш и как можеш да ги изплатиш. Дисциплина трябва винаги. При заложен 3% дефицит ние сме на ръба между стабилност и риск. Правителството трябва да гарантира, че тези рискове са управляеми и се наблюдават внимателно. България има 6 месеца да намери политически консенсус и да направи реформата в Антикорупционната комисия. Реформите със сигурност не трябва да бъдат за личности, а за принципи и политики”, каза още тя.