Прекрасни години… време на невинност и простота. Те бяха изпълнени с любов, приятелство и доверие – споделени усмивки, дълги разговори на верандата и искрени прегръдки. Време, когато хората се поздравяваха по улиците, когато съседът беше приятел..
А сега… затворени врати, високи огради, алармени системи, самота и недоверие – всеки се страхува от другия, всеки е потенциален враг. Студени погледи, вперени в телефонните екрани, шум от звънящи телефони, които заглушават тишината на душата. Празни души жадуват за истинска връзка.
Колко жалко — че сме забравили как да бъдем хора, че сме изгубили човечността си в стремежа към материално благополучие. Заменихме топлината с бързане и повърхностни контакти, а обичта — с интерес и изчисления.
И отново се връщаме назад — в спомените, към старите снимки и разказите на бабите, защото само там все още живее онова истинско време, когато бяхме по-добри и по-човечни.
Доротея Тодорова..